Как Берлускони прецака Стоичков

Целият свят скърби за Силвио Берлускони, харизматичния политик, магнат, медиен, но и футболен бос. Точно заради последното със сигурност има хора в България и Испания, които не си хабят сълзите за прочутия италианец.

Сред тях вероятно е и футболната легенда Христо Стоичков. Защо ли, ами защото Камата няма къса памет. Цяла България помни 1992 г., когато темпераментният ни сънародник бе най-добрият футболист в Европа, може би и в света, заслужаваше приза "Златна топка". Но така и не го получи, поне въпросната година, за щастие. Вместо това наградата на списание "Франс Футбол" вдигна Марко ван Бастен - играч на "Милан", клуба, притежаван от Силвио Берлускони. Благодарение на качествата - на терена и човешки, Стоичков стисна зъби и две години по-късно донесе първата такава награда както в България, така и в Барселона. Но това е друга история.

През 1992 г. открито се говореше, че Берлускони е уредил любимеца си Марко с "награда за цялостно творчество", но доказателства за корупция, разбира се, нямаше. Междувпрочем по адрес на Берлускони често се появяваха такива слухове, намесваше се думата "мафия" и други подобни, но никога не излязоха преки улики. Всъщност Берлускони вече се целеше в премиерския пост на Ботуша със своята партия "Напред, Италия" и освен загрижеността за любимеца си е доста наясно, че печеленето на собствена популярност е от особена важност и за политическата му кариера.

През 1992 г. самият Христо Стоичков обвинява президента на "Милан", че е уредил по втория начин своя холандски футболист Ван Бастен с приза и сам е бил жестоко прецакан. Крамолите започват през ноември същата година, повече от месец преди да бъдат обявени резултатите от гласуването. "Барса" става шампион на Испания и печели КЕШ с 1:0 срещу "Сампдория" на стадион "Уембли" с гол на Роналд Куман. Стоичков има 21 попадения на сметката си за сезона и дори отбелязва за Междуконтиненталната купа срещу "Сао Пауло", макар бразилският тим да печели с 2:1 в Токио.

В същото време Ван Бастен вдига национална титла с "Милан", която остава единственият му трофей за годината, а и заради контузии пропуска доста мачове. Все пак вкарва 25 гола. На европейското първенство Марко става големия грешник за страната си, след като пропуска дузпа, с която Холандия губи от Дания на полуфиналите, след 2:2 в редовното време и продълженията и 4:5 при дузпите. Но на 25 ноември 1992 г. четири пъти опъва мрежата на "Гьотеборг" и става първият с толкова голове в най-престижния европейски футболен турнир. Това е достатъчно в Италия, Холандия, Франция и други западноевропейски държави да "го вдигнат на балон" и да го обявят за фаворит пред "осмицата" на "Барса", футболист от някаква държава от Изтока.

В гласуването право да участват имат 29 журналисти и кореспонденти на "Франс Футбол", като им се дава списък от петима играчи, като първият посочен във всяка листа получава пет точки, а последният - една. Зад Стоичков са кореспондентът на изданието в Испания Пако Агияр, както и тези от страните от Източна Европа. Но Марко е подкрепен от всички на Запад, повлияни, според слуховете, от машинациите на Силвио Берлускони. Още две седмици преди обявяването на резултатите става ясно, че холандецът печели. Екип на френското списание е изловен в Милано как прави снимки на Ван Бастен със златната топка. А Стоичков, което не е никаква изненада, избухва: "Вярно, че не спечелих Междуконтиненталната купа и разочаровахме привържениците си, които ни гледаха в три часа посред нощ. Но какво отношение има това към "Златната топка"? В "Барселона" сме поне трима футболисти, които заслужаваме това отличие - аз, Куман и Браян Лаудруп. Да, Ван Бастен е страхотен футболист. Само че аз заслужавам повече "Златната топка". Той също е наясно с това. Но президентът на "Милан" Силвио Берлускони използва влиянието си, за да може Ван Бастен да спечели изборите".

Споменаването на Берлускони взривява огромен скандал в европейския футбол и поставя под сериозно съмнение авторитета както на самата награда, така и на морала на всички работещи във "Франс Футбол". Милионерът спасява "Милан" от банкрут през 1986 г., вече е създал политическия си проект и е сочен за сигурен следващ премиер. Нужно му е да трупа популярност. За да обвиниш такъв човек в корупция, трябва да си много смел и луд, какъвто се оказва Христо Стоичков, на когото никога не му е пукало да каже истината, или поне какво мисли.

Камата разплакан

На 21 декември 1992 г. на церемония Марко ван Бастен е обявен за новия носител на "Златната топка", след като я е печелил вече и през 1988 и 1989 г., също с екипа на "Милан". На следващия ден са публикувани и резултатите от анкетата, които показват как българинът е бил прецакан. От 29-те участвали цели деветима не включват Стоичков дори сред предложените им петима кандидати. За сравнение, Ван Бастен не е включен в четири анкетни листи. Така се оказва, че холандецът набира 98 т., докато българинът 80 т. Стоичков е огорчен и със сълзи на очи приема "Сребърната топка". "Не спечелих наградата сега, може и никога да не я спечеля, защото сигурно ще има и по-добри футболисти от мен, които ще заслужават "Златната топка" повече от мен", казва Ицо тогава. Но тогава малцина по света го познаваха и бяха наясно с ината му.