Какво характеризира агресивността при жените?

11 July 2023
Теодора Шопова

Обществото очаква жените да не са агресивни. Агресивността при жените може да е тема табу, но е реалност.

По време на детството момичетата проявяват същото гневно поведение като момчетата. С течение на годините обаче те са склонни да бъдат цензурирани. Всяка проява на агресивност от тяхна страна се възприема като „неуместна“.

Въпреки това както при момчетата, така и при момичетата, агресията може да има адаптивна стойност. Гневът ни мотивира да съобщим на другите, че са ни наранили. Децата изразяват това, което не могат да търпят, с ярост или плач.

Ако по време на юношеството учим момичетата, че всеки признак на гняв е неуместен, ние насърчаваме интернализацията на техния гняв. Това ги прави по-уязвими към разстройства на настроението и тревожност и хранителни разстройства.

Агресивността при момичетата често е потисната или скрита.

Систематичното потискане на гнева или яростта не ги кара да изчезнат. То просто има тенденция да се преобразява под формата на чувство на неудовлетвореност, което по-късно се канализира при първата възможност. Ако проявата на гняв при момичетата предизвиква тъга, това се дължи на вътрешно потискане. Вместо да бъдат агресивни, те ще предпочетат да бъдат безразлични, покорни и тихи.

Цената на проявяването на самоконтрол отваря вратата за други поведения и дори физиологични функции да излязат извън контрол. Например епизоди на преяждане, повръщане, безсъние, самонараняване и др.

Повишен риск от насилие в отношенията
Жените, тъй като не искат да бъдат възприемани като „луди, неадекватни или екстремистки“, са склонни да потискат всякакви чувства на гняв. Това често ги води до друг вид насилие в отношенията, дори повече, отколкото се среща сред мъжете.

Груби отговори, преднамерено мрачно настроение на обществени места, разпространяване на слухове и интимности, осмиване или подценяване на хора, които не познават и т.н. Тези поведения генерират чувство на безпомощност, дискомфорт, гняв, чувство на неудовлетвореност и агресия в човека от приемащата страна, точно като шамар или удар.

Без да го осъзнава, човек, който потиска всичко, което мисли и чувства, развива пасивно-агресивно поведение.

Жените използват непряка агресия в еднаква или по-голяма степен от мъжете. Този вид агресия възниква, когато някой наранява друг, като същевременно прикрива агресивното си намерение.

Конкретни примери за непряка агресия са разпространение на неверни слухове, клюки, изключване на други хора от социална група, критикуване на външния вид или личността на околните.

Използването на непряка агресия от момичетата надвишава това при момчетата от 11-годишна възраст. Тази разлика продължава и в зряла възраст. В сравнение с мъжете възрастните жени използват повече индиректни форми на агресия в различни области на живота.

Женската агресия е предимно непряка и рядко причинява физическо нараняване.

Агресия при жените: физиологични фактори
Няколко пренатални и постнатални влияния увеличават риска от агресия по-късно в живота. Най-силното доказателство за зависими от пола ефекти е постнаталната депресия на майката, пренаталното недохранване на майката и пренаталното излагане на наркотици и алкохол.

Както при мъжете, положителната връзка между тестостерона и агресията при жените е малка. Има някои доказателства, че пренаталното излагане на тестостерон повишава агресията при момичетата по-късно в живота, но доказателствата са смесени.

Данните за естрадиол и прогестерон предполагат, че високите нива на тези хормони намаляват агресията и самонасоченото увреждане при жените.

Окситоцинът може да намали, както и да увеличи агресията при жените. Увеличаването на агресията вероятно се дължи на комбинация от успокояващите ефекти на хормона, както и повишена реактивност към провокация.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/