Княз Кирил: Добре е всички да научат как България спасява евреите, за да се противопоставят на жестокостта днес

• На 59 години мечтая за приятелства и съюзи, защото те са важни за благополучието, за по-добрия и пълноценен живот за всички

• Не ни разрешаваха да сме придирчиви към храната, трябваше да ядем всичко - научихме го по трудния начин

• Трябваха нещо като квазивоенни правила за възпитанието ни, с братята ми се нуждаехме от настройка какво може и какво не

• Мултивселените са теоретична възможност - eдин свръхнапреднал свят на възможности

• Замених физиката с финансите, когато видях в библиотеката професор – нобелов лауреат, да чете, казах си: Wow! И аз ли ще правя това, когато съм на 90 г.?

• С Катарин може би ще обмислим ново пътешествие до България, за да се насладим на природата й

• Много обнадеждаващи са експериментите в областта на ядрения синтез, които могат да осигурят чиста енергия

- По-различно ли е на 59 години - за какво мечтаете?

- Постигането на колкото е възможно повече приятелства – на съюзи. Смятам, че това е важно, защото може да доведе до благополучие и до по-добър и пълноценен живот за всички. От друга страна, са необходими компромиси и това сякаш не е толкова лесно. Но винаги трябва да опитваме да видим и голямата картина, да не затъваме твърде много в дребните неща, които в крайна сметка се превръщат в големи и накрая в проблеми.

Историята е като махало, след определени периоди, когато животът сякаш изглежда по-мирен, по-лесен, неизбежно идват по-трудни и обратното. След всичко преживяно през Втората световна война, след края на студената война сега ситуацията се обръща в другата посока, донякъде по по-различен начин, кой знае? Надявам се да не е така.

- Споделихте ми, че сте впечатлен от посланието на една нова пиеса.

- Да, това е една пиеса, която беше представена за първи път на Театралния фестивал в Единбург от Джоузеф Кълън и Саша Уилсън. Те пресъздадоха историята на евреите в България през Втората световна война. На един от сценаристите - на Саша - баба дядо по майчина линия са българи и тя научила историята от тях. Така тази малка продукция стигна до фестивала в Единбург и беше една от най-популярните пиеси, в резултат ги поканиха да я представят в Лондон. Всичко мина много успешно, а аз бях доволен, че тази невероятна история от България, за която повечето хора, а и много историци на Запад не са чували, бе толкова добре приета от публиката в Англия.

- Спасяването на евреите е източник на невероятна гордост – когато други народи се поддават на лудостта на фашизма, българите устояват и са единни с царя, с църквата, с правителството.

- Би било добре и други да научат тази история, за да се противопоставят на зверствата, на жестокостта. Това е толкова важно, особено в днешните времена да видим подобно поведение. Затова бях изключително доволен да видя една продукция, която е нискобюджетна, но много впечатляваща.

- В едно интервю царица Маргарита казва, че когато сте били малки, тя ви е възпитавала строго, спомняте ли си някои от правилата ?

- Начинът, по който бяхме възпитавани, по днешните стандарти би изглеждал доста суров, но по онова време правилата не се отличаваха кой знае колко от тези на останалите родители. Все пак ние бяхме четири момчета, след това се появи и сестра ни. Но специално четиримата, предполагам, се нуждаехме от нещо като настройка на границите на правилата.

От тази гледна точка е имало нужда от някаква форма на квазивоенни правила. Да, възпитанието ни бе строго, но в обичайния смисъл, каквото беше преди 50-ина години. Тогава имаше малко повече дисциплина отколкото сега.

- Имате ли спомен от възпитателните методи на майка ви?

- Повечето хора тогава възпитаваха децата си като нея – примерно колко време ще трябва да учим, за да може след това да играем или да гледаме телевизия. Не ни се разрешаваше да сме придирчиви към храната - трябваше да се научим да ядем всичко. Това беше едно от нещата, което трябваше да научим по трудния начин.

- Помагахте ли вкъщи?

- Да, участвахме във всички обичайни дейности в един дом – в чистенето, в подреждането на масата. Така бяхме възпитани – да помагаме във всичко. Такова беше времето, това бе начинът – повечето деца тогава се включваха във всичко. В противен случай много бързо започват да разхвърлят.

- Приложихте ли някои от тези правила към вашите деца – каква бе вашата формула да изградите работливи, предприемчиви деца?

- Бих казал, че няма магическо решение, но се опитах да приложа някои принципи от моето детство - до известна степен. Първо, всичко зависи от родителите, но трябва да се положат усилия, необходима е отдаденост – да се обясни на децата, че в живота няма нищо лесно, че всяко нещо изисква усилия и че това е единственият механизъм, при който всичко се получава. Мисля, че това е една много важна част. Другата е да се научат да бъдат признателни – да знаят, че нищо не пада от небето. Че ако имате нещо, дори да е малко, това е възможност, от която трябва да се извлече максимумът. Освен това трябва да бъдат възпитани така че да могат сами да изкарват прехраната си, за да имат един ден по-комфортен начин на живот. И не на последно място, предполагам, че с децата трябва да се поддържа баланс и човек да бъде с отворен ум. Наред с това е важно позитивното отношение, то е важен компонент.

- Как са децата ви?

- Растат бързо. Най-голямата ми дъщеря Мафалда продължава с музикалната си кариера и въпреки че в тази сфера не е никак лесно, тя е устремена към все по-големи и по-добри изяви.

Вероятно много хора знаят, че тя откри концерта на Coldplay в Барселона и пя пред огромна публика (на стадиона имаше около 50 000 души, които скандираха Ona Mafalda – бел. ред.). За нея това бе трупане на ценен опит и след това имаше още няколко концерта – справя се много добре.

Втората ми дъщеря Олимпия вече се установи в Париж и e в разговор с компания да работи по тяхната модна колекция. Синът ми Тасило е последна година в университета, завършва биология и науки, свързани със Земята, но се интересува и от света на музиката, от организирането на музикални събития. Мисля, че сега изгражда биографията си.

- Коя беше любимата ви книга като дете?

- Винаги съм четял бавно. Може би това се дължеше на факта, че четях на няколко езика, но в резултат на това аз не бях някакъв особен читател. Обичах приключенски детски книги, но истината е, че чак в университета открих колко интересно е това занимание. Там учехме много физика и тъй като нямах телевизор, ходех в библиотеката и си избирах книги на случаен принцип. Така открих френските класици от XIX век, макар и късно.

- Завършвате квантова физика в Принстън, каква бе причината да я изоставите – благосъстоянието на семейството или нещо друго?

- Начинът, по който се случи, бих казал, че бе комбинация от два фактора.

Помня добре, че една неделя вечер бях в библиотеката в Принстън, където трябваше да свърша някои неща, сигурно е било към 22 ч вечерта, и забелязах, че там е и носителят на Нобелова награда проф. Юджийн Уигнър. Тогава той бе много възрастен (над 80 г. през 80-те). Седеше в библиотеката и четеше Physics Letters (научно издание за рецензирани статии по физика – б.р.). Погледнах го и си помислих: “Wow! И аз ли ще правя това, когато съм на 90 г.? Един ден и аз ли ще стоя в 22 ч в библиотеката, за да чета това списание по физика?”. От една страна, това бе моето призвание, но от друга, аз бях в университет в САЩ. И така, говорейки с други студенти, разбрах, че има много възможности за нас във финансите. Това сякаш съвпадна с времето, когато в този сектор се търсеха хора с опит в математиката. Така се появи тази възможност и аз си помислих: “Защо не? Ще опитам, ако не ми хареса, след 2 г. мога да се върна към физиката”. И така, до днес аз продължавам да се занимавам с финанси.

- Какви правила следвате в личните си финанси, които искате и децата ви да спазват?

- Звучи смешно, но преди много години колега ми каза, че пари могат да се правят по два начина. Чрез работа и чрез пари. Аз от младини смятам, че спестяванията са важни и че те са своеобразна предпазна мрежа. От една страна, те са източник на благосъстояние, но също така трябва да се пазят. Да, има хора, които гледат на тях като на основен инструмент за увеличаване на благосъстоянието си, но аз не съм привърженик на този подход – особено когато се обърна назад в годините. По-скоро клонях да бъда повече откъм консервативната, спестовната страна на уравнението. Разбира се, по този въпрос потенциално много може да се спори. От друга страна, това е моят подход, това е начинът, по който обичам да се предпазвам.

- В този момент, когато може би сме на прага на криза и хората се безпокоят за парите си, какъв е вашият съвет към тях?

- Мисля, че това винаги е трудно. Съгласен съм, че може да наблюдаваме по-дълбока промяна, защото лихвените проценти може да останат по-високи за по-дълго време. Тогава може да се промени относителната стойност на много неща, сега се “изместваме” към нова среда. Нещо, което не сме виждали през последните 10 г. Но е възможно утре лихвите да паднат отново до около нула и тогава очевидно всичко ще се промени.

- Кога осъзнахте истинската стойност на парите?

- Мисля, че осъзнах стойността на парите много рано и те бяха свързани с моето усещане за сигурност. В онези времена още в детска възраст започвахме да се занимаваме с някаква дребна работа, за да печелим джобните си пари. Когато станахме на около 14-15 г., вече беряхме домати в Западна Испания от изгрев до залез. Получавахме определено заплащане за всяка щайга с домати, която пълнехме, и това определено ме накара да осъзная стойността на парите и какво е необходимо да се прави, за да се спечелят. Отделно припечелвах, като преподавах на по-малки ученици.

- Тъй като сме на тема житейски уроци, може ли да кажете, когато преследвате дадена цел, кое за вас има най-голямо значение – упоритостта, волята, дисциплината?

- Зависи - дисциплината определено е фактор, но в комбинация с постоянството. Преди това обаче много важна е добрата преценка. От самото начало трябва да е ясно дали дадена цел е реалистична, или не. Защото, ако не е, това може да бъде контрапродуктивно. Затова човек трябва да е уверен, че това, което преследва, е постижимо. Едва след това се намесва постоянството – поне за мен то е ключов фактор.

- Кое от невероятните открития в науката и физиката напоследък привлече вниманието ви?

- Навлизането на изкуствения интелект представлява монументална революция. И макар да не е непосредствено свързано с физиката, то ще окаже влияние върху начина, по който физиците работят, и върху бъдещите им открития. Това е един толкова невероятно мощен инструмент. Лично аз смятах, че за подобен пробив ще са необходими 20-ина години, но предполагам, че както аз, така и много други бяхме изненадани, че такъв пробив се случи толкова рано. Мисля, че той ще окаже влияние върху науката като цяло. И в частност върху физиката. При нея това, което ме впечатли, е, че се провеждат много обнадеждаващи експерименти в областта на ядрения синтез. (Всъщност този тип реакции захранват Слънцето и звезди, тъй като две леки ядра се сливат, за да образуват едно по-тежко. Процесът освобождава енергия, защото общата маса на полученото единично ядро е по-малка от тази на двете първоначални, а остатъчната маса се трансформира в енергия – б.р.) Забележителни са новините, че при тези опити вече се генерира повече енергия, отколкото е консумирана за създаването й. Това е много важен пробив, ако науката и инженерството могат да овладеят напълно този процес.

- Като че ли с това откритие вече сме по-близо до мечтата за изобилна евтина енергия?

- При това чиста, с ниски емисии, без проблемните за съхранение радиоактивни отпадъци. Да, това е ключова цел. Този пробив би помогнал на много фронтове, да се надяваме, че един ден човечеството ще овладее изцяло ядрения синтез.

- Мислили ли сте какви открития ни очакват с изкуствения интелект в областта на медицината?

- Там той би бил невероятно полезен, дори не мога да си представя всички сфери, в които много скоро ще наблюдаваме невероятни пробиви и какъв изключителен напредък ни очаква през следващите години.

- Във физиката набира скорост теорията за мултивселените. Проф. Ави Льоб добави към нея още един нюанс, че ако има свръхнапреднала цивилизация, която владее четирите сили в природата, тя ще може да генерира вселени.

- Звучи като научна фантастика, но няма никакво съмнение, че от гледна точка на теоретичната физика това е възможност. Имам предвид далечна възможност.

- Правих интервю с координатора на мисия „Евклид” за търсене на тъмна материя и енергия и той няколко пъти спомена теорията за мултивселените.

- Това е възможност. Теоретична – за един свръхнапреднал свят на възможности. Разбира се, че могат да съществуват такива неща, които през следващите от 10 до 50 години да променят представите ни за фундаменталната физика доста драматично.

- Вероятно цял нов свят е била и България за дамата в живота ви Катарин Бътлър. Какво най-много й хареса у нас?

- Бяхме на ски в Боровец, харесаха склоновете, условията, местните ресторанти, атмосферата. Бе много впечатлена от Природонаучния музей, от някои златни съкровища. Мисля, че бихме искали да направим може би едно пътешествие, за да се насладим на природата в България.

- Тя е автор на книга за китайския порцелан. Баща сър Майкъл Бътлър също е бил изключителен познавач и е известен като притежател на най-добрата колекция в света.

- Тя е експерт на световно ниво по отношение на китайския порцелан от XVII век, познава в детайли тогавашната политическа ситуация в страната, производството, какъв тип хора са били заети в тази сфера, какви са били купувачите. Тя може да идентифицира всяко парче, което не е датирано. В това отношение е на световно ниво, когато става въпрос за определяне на датировката, защото баща създава тази колекция и тя се интересува от това от много години. Аз не бях много запознат с темата, но откакто сме заедно, научих много, открих, че китайският порцелан е един цял свят – с изключителни артистични изрази, с огромно разнообразие, и знаете ли колко много истории има в него в сравнение със западното изкуство? Вграждат всичко това в произведенията си и за мен е интересно да наблюдавам разликите с Европа. Наистина се наслаждавам.

CV

• Роден на 11 юли 1964 г. в Мадрид
• Завършва теоретична и квантова физика в Принстън
• Специализира корпоративни финанси
• От 1991 г. работи за едни от най-големите банки и инвестиционни фондове
• 1997 г. е един от основателите на Българския сити клуб в Лондон
• От 1997 до 2001 г. е съветник на президента Петър Стоянов
• Подкрепя различни инициативи, свързани със страната, последната, от които бе Bulgaria wants you