Сърцето ми се къса за Борис Бонев

Не Паметника на Съветската армия, а него разфасоват с флекса

Тъжно ми е за Борис Бонев. Плаче ми се за него и сърцето ми се къса, като гледам как довчерашните му приятели го режат с флекса, както дори Ханибал Лектър не би го нарязал. А аз съм закоравял хейтър, видял тъжния край на много политически кариери.

Такова разфасоване като на Борис Бонев обаче не бях виждал. При това от тези, които със собствените си две ръце той направи кметове и им поднесе София на тепсия с 25 000 преференции. И за награда искаше само едно от тях - на кабинета и в автобиографията му да пише “председател на Столичния общински съвет”.

А тези безсърдечни хора с флекс го режат. Тоест не него, а съветския войник от паметника, но във всеки отрязан крак и ръка аз виждам живото месо, откъснато от тялото на Бонев. Защото режат нишките към мнозинство с левите съветници, което можеше да го избере.

Е, по добросъседска традиция в столицата все някой нещо реже с флекс, особено ако са празници. Ама тези от “Продължаваме промяната” и “Демократична България” сърца нямат ли, че точно Бонев разфасоват?

От една страна, имат си флекс, угаждат си. Но от друга, някак садистично е само на Ивайло Мирчев да дават снимките на отрязаните от солдата (респективно от Бонев) части, за да може той с удоволствие да ги разпространява навсякъде. И така да дразни Ваня Григорова и шефа на социалистите в София Иван Таков, който е внук на онзи Пеко Таков, който беше в ЦК на БКП едно време. А те на свой ред да разкъсват мощите Боневи. Словесно, разбира се, без флекс - то социалистите са бедни хора, нямат пари за техника. Но винаги са готови да пролеят малко кръв, вече дадоха ценни жертви на металната ограда.

“Карма из а бич” (“Съдбата е кучка”), обичат да казват на Малките пет кьошета и други спасителни за София локации. И вероятно поради тази причина приятелите на Борис Бонев решиха да предадат мечтата му да стане шеф на СОС. Някак си съвсем случайно Ваня Григорова и Таков-внук отидоха миналия петък да преговарят с хората на Бонев срещу какво ще го подкрепят. И излязоха усмихнати и ведри с обещанието, че във вторник ще подпишат споразумение. С условието само да не се пипа Паметникът.

И какво последва? Правителството на ПП-ДБ с ГЕРБ се събра и спешно намери едни 260 хил. лв. за махането му. А във вторник рано сутринта, часове преди Ваня Григорова да напише на стената на общината със спрей: “Борко Бонев е великан”, взеха, че почнаха да кълцат с флекса спомените ѝ от антифашистката борба. И да разчленяват самия Бонев и неговата мечта да оглави СОС.

Гадно, но пък си е справедлив край за една кариера, изградена на хейт. Все пак Бонев ще остане в спомените на софиянци главно с борбата си срещу метрото, защото харесва трамваи. И след това с борбата си срещу трамваите, защото започна да харесва метро. Даже ходи да снима едни прави релси като криви. И понеже е градски дизайнер, Бонев представяше целия този хейт, който четири години сипеше, като нещо разумно. И готиното е, че сега, ако все пак продължава да иска да е шеф, ще трябва да си грабне под мишка отрязаната с флекс глава и да я занесе да целува ръка на ГЕРБ. Сам да си избере дали на Георги Георгиев, или на Антон Хекимян. Което пак си е за плач.

Тъжно ми е за Борис Бонев.