Пада тайната на трите най-големи загадки в археологията
Невъзможен за дешифриране език на близо 4000 г., обгорелите свитъци от Херкулан, както и геоглифите в пустинята Наска са напът да бъдат разрешени с помощта на изкуствен интелект
Забравете култовата шапка и камшика на Индиана Джоунс – новият топаксесоар на археолозите се нарича изкуствен интелект. Неговата невероятна способност да забелязва определени модели в огромни количества данни може най-накрая да разкрие някои от най-трудните мистерии на древния свят.
Изследователи, работещи с компании като Ай Би Ем и “Дийпмайнд” на “Гугъл”, са на ръба на дешифрирането на древни текстове, които някога са се смятали за неразгадаеми. Сред тях е дори непознат език от почти две хилядолетия преди раждането на Христос.
Изкуственият интелект позволява на изследователите да пресяват изображения далеч по-бързо от човека и да отговорят на фундаментални въпроси за историята на езика и потенциално да разкрият смятани за завинаги изгубени произведения на древногръцки и древноримски писатели.
Разбиване на кода на минойския език
Мистериозният непознат език, известен в научните среди като Линеар А, никога досега не е могъл да бъде разчетен, но изкуственият интелект може да разбие кода му, надяват се изследователите.
Древната писменост на този език е открита върху глинени плочки в края на XIX в. на остров Крит от британския археолог Артър Еванс. Камъните и плочките, върху които са изписани знаците на странния език Линеар А, са смятани за основните исторически свидетелства за минойската цивилизация – монархия от бронзовата епоха, управлявана от цар Минос преди нашествието на микенците през 1450 г. пр. Хр.
1400-те открити плочки на Линеар А датират от около 1800 г. пр. Хр. и независимо от дългогодишните усилия на много научни екипи никога не са били разчетени. За разлика от друга по-късна форма на писменост от времето на микенците – Линеар Б, разчетена през 1952 г. от Майкъл Вентрис и определена като писмена форма на ранен гръцки език. Пробивът е направен след откритието, че повтарящите се думи вероятно са имена на географски места, както и че Линеар Б може би е подобен на древногръцкия език.
Терминът “линеен” произлиза от метода на писане с помощта на стилус за врязване на линии в глинени плочки, което го отличава от “клинопис”, където клиновидни букви се притискат в глина.
Линеар А принадлежи към група писмености, подобни на йероглифите, но еволюира независимо от египетските и месопотамските системи за писане.
Макар Линеар А и Б да използват общи знаци, разчитането на Линеар А продължава да представлява проблем. Като се заместват звуковите стойности на сричките от Линеар Б в текстовете на Линеар А, се получават поредици от думи, които не могат да бъдат отнесени към нито един познат език. Голямата трудност идва от факта, че в случая езикът - прародител е напълно неизвестен и нито един текст, написан на Линеар А, никога не е бил преведен на друг древен език. Според откривателя на плочките Артър Еванс Линеар А е един от най-древните открити езици и подобието на знаците с рисунки подсказва, че той има ключово място в еволюцията на човешката писменост.
Изследователи от Масачузетския технологичен институт и лабораторията за изкуствен интелект “Дийпмайнд” на “Гугъл” са използвали изкуствен интелект за автоматичен превод на текстове на Линеар Б – това е направено за първи път, предизвиквайки надежди, че може някой ден да бъдат разгадани и текстове от Линеар A. Изследователите изследват връзките между различните езици, като използват извличане на данни и обработка на естествен език, за да разкрият модели в рамките на неразгадаемия минойски.
Наскоро учените демонстрираха нова система, която може автоматично да дешифрира изгубен език, без да се нуждае от разширени познания за връзката му с други езици. Алгоритъмът на новата система може да определи връзките между езиците и дори да оцени близостта между два езика. Когато се тества на известни езици, той може точно да идентифицира езикови семейства. Крайната цел на екипа е системата да може да дешифрира изгубени езици, като използва само няколко хиляди думи, без да свързва текстове със сродни думи на познат език. Така е възможно скоро и Линеар А да предаде на човечеството своите тайни.
Какво съдържат свитъците от Херкулан
Свитъците, или папирусите от Херкулан, са открити в руини близо до Помпей. Това са удивително крехки карбонизирани свитъци, запазени след изригването на вулкана Везувий през 79 г. от н.е.
Херкулан е погребан под вряла кал при изригването, а карбонизираните свитъци са открити през 1750 г. в библиотеката на луксозна вила, за която се смята, че е принадлежала на тъста на Юлий Цезар. Става дума за общо 800 текста, сред които вероятно се крият изключително ценни древни творби.
За разлика от други библиотеки от периода, които са се разпаднали от контакт с въздуха, свитъците са запазени, макар и силно повредени, но досега са били неразгадани. Изкуственият интелект най-накрая може да предложи начин на изследователите да четат пасажи от свитъците, които са останали неразчетени почти две хилядолетия след катастрофалното природно бедствие. Не е възможно те да бъдат разгърнати, тъй като ще се разпаднат.
Изследователите, ръководени от професор Брент Стийлс от Университета в Кентъки, който над 20 години проучва свитъците, използваха интересен подход, за да тласнат напред работата си. Те организираха състезание с парична награда от 40 000 долара, наречено “Предизвикателството Везувий”, за разработване на програма, която би помогнала да се тласне напред разчитането.
Призът бе спечелен от 21-годишният студент по компютърни науки Люк Феритор, който през октомври разчете първата дума от свитъка, която означава лилаво багрило или лилаво платно. Преди това екипът на Сийлс обработил два свитъка с технология, наречена “виртулно развиване”, и направил хиляди ЗD рентгенови изображения.
През 2016 г. Сийлс използвал метода, за да дешифрира свитъка Ен Геди, пергамент от трети век, който също е карбонизиран - оказа се, че съдържа четливи части от Левит, третата книга от Стария завет. За разлика от еврейския пергамент, който използва метално мастило, папирусите от Херкулан са създадени с мастило с въглен, което означава, че сканирането разкрива много малко с просто око.
Изкуственият интелект бил използван първо, за да се разкрие как мастилото е повлияло на папируса. Първият успех дойде, когато друг от състезателите - Кейси Хандмър, намерил мастило като напукана текстура на едно от сканиранията и го споделил в публикация в блог. На него му е била връчена наградата “Първо мастило” от 10 000 долара.
След това Фериор използвал откритието на Хандмър, за да изгради чрез машинно обучение модел, който разкрил първо мастилени щрихи и след това букви, които били използвани за допълнително подобряване на модела, докато не се идентифицирала цяла дума.
“Предизвикателство Везувий” ни позволи да привлечем повече от хиляда изследователски екипа, които да работят върху проблем, върху който обикновено работят петима души”, казва Стийлс. Сега идва надпреварата за получаване на голямата награда от $ 700 000 за идентифициране на четири отделни пасажа от най-малко 140 знака. Смята се, че около 1500 души в момента работят върху свитъците.
Дешифрирането им би имало огромно въздействие върху класическата наука. Папирусът се разпада лесно и се знае, че преобладаващата част от гръцките и римските текстове са изгубени. Това означава, че Херкуланските свитъци предлагат възможност за значително разширяване на познанието за изкуството и философията на древността.
Кой и защо е създал изображенията в пустинята Наска, които се виждат само от въздуха
Изображенията в пустинното плато Наска в Перу, които могат да се видят единствено от въздуха, са открити пред 1927 г., но досега никой не е успял да изясни с каква цел. Сред образите на животни, растения и странни хуманоиди има дори “астронавт”, което подхранва теориите, че авторите вероятно за представители на извънземни цивилизации. Учените обаче предполагат, че те по-вероятно са били използвани като пътеки за шествия, а огромният им мащаб е такъв, че да са видими за боговете. Има и теории, че може да са свързани с астрономическите познания на древните народи, населявали тези земи.
В днешно време изкуственият интелект ускорява процеса на откриване на нови изображения в Наска, за които се предполага, че са се появили между 400 г. пр. Хр. и 650 г. сл. н. е. Изследователи от университета Ямагата в Япония вече са забързали 21 пъти процеса на откриване на нови фигури, използвайки “дълбоко обучение” в партньорство с Ай Би Ем, и сега използват изкуствен интелект, за да търсят “геоглифи”, пропуснати при предишни търсения.
Това лято благодарение на интелигентните машини бяха идентифицирани 3 неизвестни досега фигури. Най-голямата – чифт крака - е дълга 77 м. Има риба с размери от 19 м и птица – 17 м. През 2019 г. пък беше намерена човешка фигура, дълга 4 м и широка 2 м.
Геоглифите са нанесени по повърхността на пустинята обикновено чрез преместване на тъмни камъни, за да се види белият пясък под тях. През 1994 г. мистериозните очертания са обявени за световно културно наследство от ЮНЕСКО. Само през 2022 г. учените от университета Ямагата са открили 168 нови геоглифа, които се присъединиха към съществуващите от по-рано близо 2000.
Водещият автор на изследването Масато Сакай, професор по антропология и археология, търси геоглифи в Наска от 2004 г., използвайки сателитни изображения, въздушна фотография, сканиращ лидар (далекомер) от въздуха и фотография с дрон. На екипа му са били необходими приблизително пет години, за да анализира въздушните снимки с висока разделителна способност на целия регион. Проучвайки характеристиките на вече откритите фигури, изкуственият интелект успявал много по-бързо от археолозите да “забележи” неизвестните и неоткритите до момента. При следващата стъпка учените смятат да използват още по-мощна система от умни машини, за да картографират в най-малките подробности в района.
Изследователите се надпреварват с времето, тъй като ерозията и промените на климата излагат фигурите на риск. Според тях е наложително да се идентифицират и защитят възможно най-много рисунки по платото. С възможността да забелязват все повече от мистериозните изображения и да съставят максимално точна карта на разположението им, учените се надяват да разберат повече за това как и защо преди хиляди години те са били създадени.
Коментари