Тропането на хоро с мокри потури е епилация, а не обичай

Налагането на народните танци като националистическо-мачистки символ е противно

Богоявление или Кръщене Господне е много голям християнски празник. На този ден предвечният Бог Отец свидетелства, че Исус е въплътен Богочовек.

При потапянето на Исус във водите на река Йордан в небесата излетяла гълъбица и се чул глас, който възвестил “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”, свидетелства апостол Матей. Затова православните християни почитат този ден с традиционно вадене на кръстта от водни басейни. Свещениците хвърлят кръст в ледената вода и млади мъже скачат и го вадят. От двайсетина години млади мъже от Карлово играят т.нар. ледено хоро в река Тунджа.

Това е версия на ваденето на кръстта от водата, което се брандира като нещо много изконно, а всъщност не е така. В края на 60-те години на миналия век има решение на комунистическата власт за битовизиране на празника Рождество. Даже се знае кой точно поет го е измислил, но тъй като нямам писмени доказателства, ще се въздържа да го назова. Тогава почват да пеят по телевизора “Стани ми, нине, нине господине” и да тропат сценични хореографии и цървули. Идеята за селското хоро е да могат младите да се ощипят. Това не е някакво сценично изкуство, при което едни хора стоят и гледат, а други изпълняват сложни стъпки. Това е някаква форма на бабаитлък, каквато се среща у народите по света. В Каталония правят тъй наречените кули от хора - качват се един върху друг и с телата си достигат 8 метра - крайно безсмислена и опасна дейност. Но те, обичаите, са винаги такива - безсмислени и леко рискови.

Моят уважаван колега и приятел Антон Хекимян направи това хоро национално известно. В една от предишните си битности - шеф на новините по една национална телевизия, търсейки новини, които са повече ентъртейнмънт, отколкото съобщаване на нещо ново, лека- полека го откри и то се превърна в националистическо-мачистка икона.

Изобщо превръщането на една християнска традиция в опит за насилствено налагане на някаква естетическа доктрина е противно. Има хиляди българи, които обичат ръченици и пълнят всяка вечер т.нар. хоротеки - салони за танци, в които не сервират и алкохол дори. Но публичното налагане на хорото като националистическо-мачистка естетическа доктрина е противно. Дразнещо е всекидневното хоро пред Народния театър и на входа на Морската градина. Браво на кмета на Варна Благомир Коцев, че ги е преместил някъде по-навътре в градината. Не ги е забранил, но просто ги е преместил. Като им се тропа - да тропат, но да не се налагат върху останалите минувачи.

А между другото, ако играете ръченица с мокри шаячни потури, ще имате най-добре обезкосмените интимни части на света. Ако ви е важно.