Османски шпиони следят Левски, наричат го “известния с храбростта си предводител”
В последната си изповед Апостола показва, че живее в битие на духовник, а е действал като политик
Не всичко за Васил Левски е разказано, макар всяка година по различни поводи да говорим с преклонение за него и освободителното му дело. За неговия аскетичен живот, национални идеали и революционна дейност е изписано много, но сякаш по-малко е известно, че той е бил великолепен и изключително
харизматичен организатор на революционните
български борби по онова време.
Умеел е да въздейства чрез словото си и да убеждава своите съмишленици. Даже част от правещите разкрития за него момчета от Тетевенско споделят пред съда в София колко са били впечатлени и запленени от начина, по който разказва за революцията. За жалост, после революцията се оказва не само една красива мечта, но и дело, което поглъща много човешки животи.
Според протоколите от специалната следствена комисия, както и според новите документи, които колегите историци издириха в Истанбулския османски архив, османската администрация е идентифицирала дейността на Васил Левски още през 1870 година. Тя си създава своя шпионска мрежа и работи за издирването му чрез своите полицейски и административни поделения.
Имаме доклади от есента на 1872 г., преди момчетата, обрали Арабаконака на 22 септември 1872 г. да бъдат заловени. В тях подробно е описано, че Левски е централна фигура на една тайна организация, има имена на съзаклятници и на комитети, техните цели, как събират оръжие, какви канали имат с БРЦК в Букурещ. А в последните месеци преди залавянето му те са знаели къде се движи, засичали са писмата му.
Интересна подробност е, че част от писмата на Любен Каравелов до Левски в края на ноември 1870 г., преди да стигнат до него, са изнесени от шпиони и преведени, така че съответните османски власти са били запознати със съдържанието им.
Най-любопитното е, че те самите го признават за главен организатор, а по-късно е осъден от османския съд като лидер на организация, която си е поставила за цел да вдигне на бунт християнското население и да унищожи съществуващия ред в Османската империя. Наричат го “известния със своята храброст предводител” на тази организация, а това ни дава основание да мислим за него в категориите на един модерен политик, оценен включително и от своите врагове в лицето на турските власти.
Впрочем от османските архивни данъчни регистри разбираме и за още един малко известен факт - че Левски е роден през 1840 г. Издириха ги в Карлово и детайлно ги проучиха проф. Пламен Митев и д-р Григор Бойков, също проф. Орлин Събев от БАН, който и до момента продължава да превежда документи и да засича по години фактите в тях. От тях става ясно, че
през 1844 г. Левски е бил 4-годишен,
а малкият му брат Христо е отбелязан като двумесечно бебе. Тогавашната практика е била да се регистрира цялото мъжко поколение, затова не можем да се съмняваме в достоверността на този документ. Докато годината 1838-а като негова рождена е споменавана от Захари Стоянов и потвърдена от Стоян Заимов, затова е и влязла в научната книжнина след края на XIX век.
От онези времена са останали седем снимки на Апостола, които ние имаме. Те са запечатали образа му на представителен светъл мъж в градско облекло. През годините някои са подценявали неговата грамотност и образованост, но по онова време той е завършил едно от най-добрите училища в страната - Свети Николското в Стара Загора, а после едногодишен курс за свещеници. Ръкоположен е за дякон, а тогава не е било възможно Пловдивският митрополит да ръкоположи на духовна длъжност неграмотен и полуграмотен човек. Затова Левски не бива да бъде подценяван и със своята грамотност.
Писмата и тефтерчето му, съхранявано до днес, ни поднасят много информация за личността му. От тях става ясно колко посветен и концентриран е Левски в революционните си дела. Работи интензивно, почти 24 часа в денонощието. Държи постоянна връзка със съратниците си, изпраща им писма, а подходът му към революционното движение е откровено практичен и делови.
В бита си обаче е много скромен. В тефтерчето му, където записва сметките си за храна, няма да намерите пастърми и суджуци - купува ябълки, сушени плодове, маслини. Сам дядо Вазов пише: “Той живееше в пост”. Като духовно лице Левски със сигурност е спазвал християнските пости, но според мен е бил и почти пълен вегетарианец. Особено след 1868 г., когато претърпява много тежка коремна операция.
В последната си изповед пред поп Тодор на бесилото казва: “Отче, споменавай ме като йеродякон Игнатий”, с която показва, че живее в битие на духовник. На практика обаче е действал като политик.
И до днес се водят ожесточени дискусии къде е гробът на Левски. Но в последната си книга отделям на този въпрос няколко реда, защото съм убедена, че не бива да преекспонираме тези спорове. Ние, историците, работим с конкретни факти и данни. За съжаление, нямаме безспорни данни по въпроса, макар че има спомени, включително и на свещеника Тодор, за когото споменах.
Моята теза се базира на всичко, което съм прочела, и тя определено страни от истерията. Според мен той е погребан на Позорните гробища, където двайсетина дни преди него е положено тялото на Димитър Общи, който също е бил обесен.
Позорните гробища са се намирали на 15-ина метра североизточно от днешния паметник на Левски. Там се е издигала бесилка и щатен екзекутор е бесел престъпниците целогодишно, затова имало гробища за такива хора. Там са били погребвани и умрели некръстени деца, тъй като те нямали право да бъдат погребвани в християнски гробища, също чужденци, попаднали в страната, но починали, за които не се знаело каква е религиозната им принадлежност, затова не слагали и кръстове и други обозначения на гробовете им.
При регулацията на София по време на управлението на Стефан Стамболов в началото на 90-те години на XIX век изкуствено е бил направен насип. И сега се вижда колко високо е нивото на бул. “Дондуков” над реката. Гробищата са останали именно там, в тях е и гробът на Левски с костите му. И слава богу, че не са разнасяни, както тези на Раковски.
Неговите останки са в основите на бъдещата столица на България, каквато София става 7 години след гибелта на Апостола. Какво повече искаме от това? Имаме цял град, цяла държава, възстановена по мечтите на Левски.
Ние сме християни, по нашата религия мястото на тленните останки е в земята, отслужени са му литургии, изповядан е и преди смъртта си и след нея, така че паметта на Левски е почетена и по светски, и по християнски ритуал.
Коментари