Епопея на забавените: за 50 г. магистралите стигнаха 1000 километра (Графика)

През соца са се правели по 10 км годишно. След влизането ни в ЕС вече се строят по 44 километра

След като в продължение на две години в България бяха пуснати само 14 км нови магистрали - тези от “Европа” между Калотина и Драгоман, само за последните трийсетина дни това се случи два пъти.

На 20 февруари тръгна движението по тунел “Железница”

на “Струма” заедно с около 5 км нов участък от магистралата.

Принципно те бяха готови отдавна, но на мястото се получи свлачище, което трябваше да се укрепва. Това с всичките процедури продължи около година и половина и премина през мандатите на четири правителства - две редовни и две служебни.

Преди няколко дни движението бе пуснато и по един от участъците на магистралата Видин - Ботевград – 13,6 километра, между Макреш и Бела.

Ако всичките тези 20,6 километра се добавят към съществуващите български магистрали,

се получават повече от скромните 899,7 километра

През 2024 година предстои откриването на още няколко участъка от “Хемус”. Както и на отсечката от София до Сливница на магистрала “Европа”. Има изгледи за предсрочно приключване на още една малка отсечка от магистралата Видин - Ботевград, но дори това да стане, едва се събират още стотина километра.

Така се оказва, че за 50 години от първата копка на “Хемус”, направена през есента на 1974 г.,

което поставя началото на магистралното строителство в България, досега са изградени едва 1000 километра. С други думи, по 20 на година, или по 1,6 км месечно.

Въпреки забавянето на работата през последните години, и в предишни периоди не се строяло ударно. Например между 1964 г., откогато е идеята за магистрален пръстен в България и се изготвят първите технически проекти, и 1990 г., са направени само 273 км – това е частта от “Тракия” между София и Пловдив плюс две малки парчета от “Хемус” в началото и в края.

Т.е. за тези 26 години са построени едва по 10,5 км на година, или по около 800 метра месечно.

Още по-бавно вървят нещата между 1990 г. и влизането на страната ни в ЕС. За тези 16 години са изградени едва 150 км нови магистрали, или по 9,3 км на година, т.е. по 700 метра месечно.

Останалите 577 километра са правени след това, когато работата значително се ускорява. С помощта на европейските фондове

вече се строят по 44 км нови магистрали всяка година, или по 3,6 км всеки месец.

В България изграждането на магистрали е толкова бавно, че са минали едва десетина години от окончателното довършване на “Тракия” и тя вече отесня. Особено в частта между София и Пловдив, където напоследък често стават катастрофи заради тежкия трафик или се налага частично затваряне заради кърпене на асфалта.

Плановете за разширяването на този участък с поне по една лента засега са по-скоро идейни, тъй като преди 40-50 години никой не е мислел, че

ще дойде време, когато трасето ще е тясно

И съответно земите отстрани са останали частни, общински или на горския фонд, които, ако трябва да се изкупуват, ще струват много скъпо.

Затова по неофициална информация напоследък се разглежда вариантът допълнителните ленти да се направят в рамките на сервитута на самата магистрала, т.е. да се ползват тези 8 метра от всяка страна на аутобана, които са на държавата.

Но възниква въпросът какво да се прави с единствения тунел в тази част на “Тракия” - “Траянови врата”. Разширяването му би било абсурдно, защото ще струва колкото прокопаването на нов.

И изглежда, че когато “Тракия” между столицата и Пловдив се снабди с по три ленти за движение в посока, все пак ще има едно стеснение преди и след тунела.

Какво предстои в близкото бъдеще

Голямото събитие на 2024 г. ще бъде пускането в експлоатация на още 15,2 километра от магистрала “Хемус”. Това е лот 1, който започва от мястото, до което сега стига аутобанът – пътен възел Боаза, до Дерманци.

След няколко прекъсвания на строежа срокът за довършването на този участък би трябвало да е през септември или октомври тази година. Точно за 50-годишнината от деня, в който Тодор Живков прави първата копка на “Хемус”.

Предстоят още два участъка

– единият от Дерманци до Каленик (19 км) и другият от там до отбивката за Плевен (17 км).

По ирония обаче първо ще е готов участъкът от Каленик до Плевен, т.е. когато догодина и той бъде готов, колите известно време ще трябва да се движат по магистрала “Хемус”, да слизат от нея и отново да се качват на аутобана. Но той ще бъде поне преполовен.

Другото голямо очаквано събитие е окончателното довършване на магистрала “Европа” с приключване на отсечката между Сливница и софийското околовръстно шосе.

Макар до известна степен този обект да е скрит от погледа на пътуващите в посока Сърбия по сегашния път, този участък от магистрала “Европа” по план трябва да е готов през пролетта на 2025 г., но има всички изгледи да бъде довършен предсрочно.

При влизане в столицата трасето минава между Мрамор и Волуяк и се свързва директно със северната скоростна тангента. Леките коли, които са се устремили към София,

ще трябва да минат по разширената западна дъга на околовръстното

и да влязат в града през жк “Люлин” или през булевард “Сливница”. Поне докато не се направи цялостното разширение на западната дъга чак до булевард “Цар Борис III”.

Но с довършването на магистрала “Европа” все пак България

ще има за първи път цяла магистрала от граница до граница

Нещо, за което по времето на социализма не е било възможно дори да се мисли, тъй като би дало предимство на вражеските натовски войски от Турция да пресекат страната много бързо.

2025 г. е и годината, в която би трябвало да бъдат довършени първите 30 километра откъм Видин на магистралата Видин - Ботевград. Които заедно със следващия вече готов участък правят общо 43 километра.

На 4 октомври 1974 г. Тодор Живков прави първата копка на магистрала “Хемус”, която и до днес все още не е довършена.