Пол Алекзандър бе последният в света с железен бял дроб - живя в цилиндър 70 г., за да диша

Американецът се научава сам за кратко да вкарва въздух в тялото си, а нощем се връщал в машината

На 78 години почина последният човек с железен бял дроб.

Повече от 70 г. Пол Алекзандър прекарва в метален цилиндър - 300 кг метална машина, която му помага да диша. Мъжът бе затворен в нея, защото страдаше от полиомиелит. Това е остро вирусно инфекциозно заболяване, известно още като детски паралич. (Защо е толкова опасна болестта - виж по-долу.)

Алекзандър се заразява с вируса през 1952 г.,

когато е на 6 годинки, и оттогава е парализиран от врата надолу.

“Играех си като всяко 6-годишно дете, но се почувствах зле. Казах на майка ми, а тя се притесни”, разказва Алекзандър в интервю.

Веднага е откаран в болница в Тексас и по-късно се събужда в метален цилиндър, който ще бъде неговият дом до края на живота му.

“Чух майка ми да казва “Боже мой! Не и моето дете”, но не разбирах защо го казва. После разбрах много бързо”, споделя мъжът.

Той е едно от десетките деца, които се заразяват с вируса. Детският паралич завладява САЩ и над 58 хил. се разболяват. А над 3 хил. губят живота си.

По думите на Пол в болницата разбира, че ще прекара живота си затворен в цилиндър. Мисли, че е в ада. Лекарите му правят сложна операция -

поставят му тръба в трахеята, за да може да диша

Алекзандър остава 18 месеца в лечебното заведение в Тексас. Момченцето е затворено в 300-килограмова машина, която му помага да диша, затова е наречена железен бял дроб. В залата има и много други деца, затворени в машини. “Не бяха няколко, а много, много железни бели дробове”, спомня си Алекзандър.

Там изживява и най-тежките си дни. Освен че усеща своите болки, Пол чува и мъчителните викове на останалите пациенти.

Железните бели дробове са изобретени през 20-те

години на миналия век, представляват затворени камери, снабдени с помпи.

Повишаването и понижаването на налягането в тях разширява и свива белите дробове на пациента.

След създаването на ваксината срещу полиомиелит от Джонас Салк, която става широко достъпна през 1955 г. и помага за изчезването на заболяването, железните бели дробове започват да се използват все по-рядко.

“Много от децата умираха, аз обаче останах жив. Майка ми и баща ми идваха в болницата всяка нощ”, разказва мъжът. След 18 месеца заключен в машината, родителите питат лекарите дали могат да го приберат вкъщи по Коледа.

Заради силната си мотивация момчето успява да влезе в клас и да си учи уроците. Пол успява да се научи да диша извън металната машина. Първоначално може да диша сам за 3 минути благодарение на физиотерапевт. Той му

показва техника за дишане, наподобяваща тази на жабите

Усвоява изтощителния метод, при който използва мускулите на гърлото си, за да вкарва въздух в белите си дробове. Така успява да излиза от пределите на железните бели дробове за определени периоди от време. Нощем обаче се е връщал обратно в машината.

След училище мъжът е приет в университет. Там намира приятели, които се грижат за него.

Пол успява да стане адвокат и има три дипломи.

По-късно открива собствена практика.

“Клиентите ме питаха какво е това, не знаеха какво е полиомиелит. А аз им отговарях, че е добре, че не знаят”, разказва Алекзандър. Той представлява клиентите си в съда в специална инвалидна количка, която държи парализираното му тяло изправено.

Заради ваксината Западното полукълбо е освободено от детски паралич през 1994 г.

Полиомиелитът е вирусно заболяване, което засяга централната нервна система. Последиците от него варират от инфекция без симптоми до парализа и смърт.

При 5 до15% от случаите с парализа настъпва смърт, тъй като дихателните мускули са обездвижени, а две трети от пациентите изпитват постоянна слабост. В редки случаи причинява възпаление на мозъка. Полиомиелитът е силно зарaзен. Вирусът се предава чрез замърсени ръце, прибори, храна и вода с фекални материали от заразен човек, както и чрез капчици или аерозоли от гърлото на заразения човек.

През 1954 г. след въвеждането на живата полиомиелитна ваксина заболеваемостта е понижена рязко. Днес се наблюдават спорадични случаи и много рядко епидемични избухвания. През 1994 г. Западното полукълбо е обявено за свободно от заболяването.