Борко, за когото да си журналист беше чест, тръгна неочаквано от живота, но не и от “24 часа”
Основното, за да правиш добра журналистика, е да ти е интересно, да ти е любопитно!
През 2008 г. с тези думи Борислав Зюмбюлев взе наградата “Черноризец Храбър” в категория “Коментатор”. По това време беше първи зам.главен редактор на “24 часа”.
Борко, както го наричаха колегите, с които от години правеше най-добрата медия в България, не беше само журналист, отдаден на работата, винаги любопитен, нестандартно мислещ, търсещ, четящ, отворен за всичко ново в света. Борко беше и много други неща, които го правеха и голям вестникар -
изключително ерудиран, човек със свежи идеи,
с умение да намира най-точните думи и най-ясните тези, с безпогрешен нюх и бърза реакция. Имаше различен, но винаги задълбочен поглед върху процесите в обществения живот и връзките между тях. Не робуваше на клишета и дребнотемия. Беше с щедра душа, свободен дух, силен характер и умение да усеща интересите и настроенията на читателите.
Затова пишеше великолепно, цветно и винаги с отлични аргументи. Това го признават и хора, които невинаги са били съгласни с тезите му. Ръководеше вестника с личен подход към всеки от екипа.
Всъщност ние отдавна не сме просто стикован екип за качествено съдържание. Неведнъж Зюмбюлев е казвал, че усеща “24 часа” като своето голямо семейство.
В понеделник, два часа преди да влезе с обичайния си замах и поздрав на планьорка, на 55 години Борко си тръгна от живота. Но не и от семейството. Не и от ““24 часа”. Отиде си неочаквано, малко след първото кафе. И
в последните минути на този свят е бил със съпругата си
Поли Хюсеин - любовта на живота му. В петък се раздели с колегите си ентусиазиран - готвеше се да пътува във вторник служебно за родния си град Силистра.
От репортер в “168 часа” той стана направо зам.главен редактор на списание “Сега”. Дойде в “24 часа” като редактор в отдел “Анализи” през 1999 г. , а през 2012 г. вече беше главен редактор.
Преди това бе първи зам.главен на всекидневника и главен редактор на седмичника “168 часа”.
Съдбата го сблъска с големи житейски изпитания - през 2008 г. тир помете на магистрала “Тракия” колата му. Борислав пострада тежко и оцеля. След години преживя инсулт. Тези изпитания го правеха само по-силен, по-мъдър, по-мотивиран, по-любопитен. Дори след катастрофата с тира изведе от личния опит общи проблеми и поде кампания, свързана с безопасността по българските пътища.
Всъщност Борислав има силен принос буквално всички обществени инициативи на “24 часа” - от “Лекарите, на които вярваме” до рейтинга на университетите в България.
“Добре написана статия води рано или късно до действие”,
беше убеден Зюмбюлев. А той умееше да пише четивни и убедителни статии. Ето заглавията само на малка част от тях от последните години:
Без страх от Бога няма как България да стане правова държава
Задължителен едноседмичен принудителен труд за пропаганда на злото
Защо телевизиите не правят репортажи от театралната зала
Дългото учене – оправдание за огромния ни национален мързел.
Кои ще са богаташите на XXI век?
Само преди дни Борислав писа и редактира очерка, публикуван в съботния брой - “Какво е купон All Ages - срамната тайна на клубния живот у нас”, който разказва за поредна тенденция - и рискова, и все още неосветена от медиите.
Благодарим ти, приятелю, за върховете, които изкачвахме всеки ден заедно!
Екипът на “24 часа” тъгува и споделя скръбта на близките му.
Десетки обаждания със съболезнования получихме в редакцията, много други изразяваха скръбта си във фейсбук. Сред тях бяха всички медии, политологът Иван Кръстев, изпълнителният директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев, Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика, тв водещият Ники Кънчев, журналистът и продуцент Георги Тошев, певецът Богдан Томов, поетесата Маргарита Петкова, Йорданка Фандъкова, бившите министри Антон Станков и Влади Горанов. От "Продължаваме промяната - Демократична България" изпратиха съболезнователно писмо до съпругата на Борко Зюмбюлев Паола Хюсеин и екипа на "24 часа".
Ради Неделчев, приятел от Силистра: Той беше по словото, а не аз. Как се свиква с такава загуба, не знам
Няма как да обясня какво чувствам. Приятели сме от деца. В главата ми е пълна каша, много съм разстроен - просто това не е истина. Не мога да говоря - той беше по говоренето, по словото, обичаше и говореше прекрасно. Не знам как се свиква с такава загуба.
Коментари