България подсмърча пред телевизорите точно 20 години - няма ни на голямо първенство

Точно 20 години България подсмърча пред телевизорите на европейско първенство. Толкова минаха от последното ни класиране през 2004 г.

В началото европейските футболни форуми са на директна елиминация, а не с квалификационни групи.

Така на първото през 1960 г. губим на 1/8-финалите от Югославия. В първия мач падаме с 0:2 в Белград след голове на Милан Галич от "Партизан" и Лазар Ташич от "Цървена звезда".

Реваншът в София е 1:1, след като Тодор Диев открива в 50-ата минута, но само 6 по-късно Мухамед Мужич от "Вележ" (Мостар) изравнява. Съседите стигат чак до финала на "Парк де Пренс" в Париж, където губят с 1:2 след продължения от СССР.

Преди 60 години

на второто европейско вече показваме зъбите си

На 1/16-финал елиминираме Португалия на Еузебио в трети мач на "Стадио Олимпико" в Рим след гола на Георги Аспарухов в 87-ата минута.

Преди това надвиваме португалците с 3:1 у дома (два гола на Гунди и един на Диев, а за гостите - Еузебио) и губим със същия резултат в Лисабон (два гола на Ернани и един на Колуна, а за нас Христо Илиев-Патрата).

След това у дома удряме и Франция с 1:0 с попадение на Тодор Диев, но губим гостуването в Париж с 1:3. Съперникът ни също не стига до финалната четворка, след като е пометен от славния тим на Унгария с общ резултат от 2:5.

И за третото европейско през 1968 г. правим удара си, като трябва да се намесва УЕФА, за да ни спре. За първи път се въвеждат квалификационни групи. И в тази, в която сме с Португалия, Норвегия и Швеция, завършваме без загуба! С 4 победи и два равни. Нещо немислимо до момента.

Жребият за последния кръг е на 16 януари 1968 г. И забележете, тогава се избира и Италия за домакин на европейското. За лош късмет се падаме точно с италианците. В първия мач постигаме епична победа с 3:2 след попадения на Никола Котков, Динко Дерменджиев и Петър Жеков.

За реванша обаче е пратен швейцарецът Готфрид Динст, който буквално посича нашите и италианците печелят с 2:0. След това на 1/2-финала печелят след жребий срещу СССР и накрая бият Югославия в допълнителен втори мач, за да вземат първата си титла в историята.

Заради представянето ни някои историци ни слагат на пето място на това първенство.
За първенството през 1972 г. сме в още по-жестока група - с Унгария, Франция и Норвегия. И

оставаме само на 2 точки от първото място,

което е за унгарците, а тях ги громим 3:0 в София. Отупваме и французите с 2:1 у дома. Маджарите елиминират и ФР Германия в последния кръг на квалификациите, за да стигнат до финалите в Белгия, където остават четвърти.

Шампионатът през 1976 г. е в съседна Югославия, но нашите са в група със световния шампион ФР Германия, което предопределя съдбата им. Завършваме трети след немците и Гърция. А германците стигат до онзи паметен финал срещу Чехословакия, загубен след феноменалната дузпа на Антонин Паненка.

На шампионата през 1980 г. УЕФА увеличава броя на финалистите на 8. България остава четвърта в групата след Англия, Северна Ирландия, Република Ирландия и единствено пред Дания.

Следва шампионатът през 1984 г., където оставаме трети в групата на 3 точки от Югославия и 2 зад Уелс, но пред Норвегия. Съседите отпадат в групата на финалите след три поредни загуби.

И идва ред на драмата. Голямата рана се отваря в сърцата на родния запалянко на 11 ноември 1987 г. На "Васил Левски" ни трябва само равен срещу Шотландия, за да се класираме на финалите на европейското през 1988 г. Така се изравняваме по точки с Република Ирландия и сме с по-добра голова разлика. Техният селекционер Джак Чарлтън отива на риба. 50 хиляди са под дъжда на "Васил Левски". И в 86-ата минута всичко приключва. Гари Маккай от "Хартс" вкарва единствения си гол в 4-те си мача за националния отбор и така оставаме на точка от ирландците. А братът на великия Боби Чарлтън

праща кашон шампанско и кутия пури на шотландския си колега

Анди Роксбърг за дебюта на европейско. Там обаче ирландците изненадващо бият Англия с 1:0 и правят 1:1 със СССР, но отпадат.

Шотландците ни отвяват и в квалификациите за първенството през 1992 г. Те печелят групата с 11 точки, с 1 повече Швейцария и Румъния, а българите остават четвърти с 9 - след нас е само Сан Марино. На финалите в Швеция британците отпадат в групата, а всичко свършва със сензационната титла на Дания, която сменя в последния момент Югославия заради войната при съседите.

УЕФА увеличава отборите до 16 и за първи път се класираме на финали на първенството в Англия през 1996 г. Със златното поколение на родния футбол. И една знаменита победа с 3:2 над Германия в София, от 0:2 и един невероятен Емил Костадинов, изработил две дузпи и вкарал победния гол. С 22 точки сме втори след немците.

Крамолите сред четвъртите в света са започнали.

Мрънкането тръгва с

настаняването в бивша лудница край Скарбъро за финалите

В първия ни мач срещу Испания е отменен гол на Стоичков заради несъществуваща засада и правим 1:1 с иберийците.

Все пак откриваме резултата от дузпа на Камата, но след това Петър Хубчев е изгонен, а Алфонсо Перес от "Бетис" изравнява. Във втория си двубой надиграваме Румъния с 1:0 отново с гол на Стоичков в 3-ата минута. Всичко приключва с 1:3 от Франция и знаменит автогол на Любослав Пенев.

И репликата на Любо "за духането на супата" на летището в София, която реално слага край на онзи велик отбор. Димитър Пенев е сменен по бързата процедура от БФС с президент Иван Славков , а на негово място идва Христо Бонев. Стоичков обявява бойкот, но той приключва доста бързо.

В квалификациите за европейското през 2000 г. от четъвърти в света ставаме четвърти в групата. Само с 8 точки след Швеция, Англия и Полша. След нас е само Люксембург.

Все пак не се даваме два пъти на англичаните, като завършваме 0:0 в Лондон и 1:1 в София. Мачът в столицата е и последният за Стоичков за националния отбор. И англичани, и шведи отпадат в груповата фаза на финалите в Нидерландия.

За да дойде шампионатът през 2004 г. и последното ни участие на финали. Походът стартира с 2:0 над Белгия в Брюксел и голове на Зоран Янкович и Стилиян Петров. След това в София правим знаменит мач срещу Хърватия, когато на един крак Бербатов им вкара за 2:0.

След това трудно надвихме Андора у дома с 2:1, направихме 0:0 при гостуването на Естония, завършихме 2:2 с Белгия в София, за да дойдат успехите с 2:0 над Естония и 3:0 в Андора, които ни направиха недостижими за хърватите. Паднахме от тях в последния мач, но с 1 точка тимът на Пламен Марков отиде директно на финалите, а те - на плейоф.

В Португалия обаче още в първия ни мач черната котка на родния футбол Швеция ни опука с 5:0.

След това дойде и 0:2 от Дания. И третата загуба бе от Италия на 22 юни 2004 г. с 1:2. Но това е последната дата, на която играем на финали на европейско.

Ако някой днес каже, че не можем да се класираме на голямо първенство с 25 точки в групата, ще му се изсмеем. Точно това се случва в квалификациите за шампионата през 2008 г. И оставаме само на точица от Нидерландия за второто място в групата и ново класиране на финали.

За шампионата през 2012 г. за първи път финишираме последни в квалификационната група само с 1 победа и 2 равни срещу 5 загуби. И пред нас са Англия, Черна гора, Швейцария и Уелс.

Преди началото на квалификациите през май 2010 г. и Димитър Бербатов се оттегля от националния отбор заради конфликт с Йордан Лечков. И се заканва един ден да оправи футбола ни. За съжаление, този ден още не е дошъл.

И за първенството през 2016 г. оставаме далеч от финалите. С 11 точки сме отново четвърти в групата, като изпреварваме единствено Азербайджан и Малта. В паметта остава и онази профукана дузпа срещу малтийците на "Васил Левски", след която Ивелин Попов бе на аулин и уиски.

Преди това капитанът ни направи и 11-метров за гостите, които вкараха. И така сложи край на кариерата на Любослав Пенев като национален селекционер.

Битката за паневропейското през 2020 г. започна с имагинерна кандидатура на София за мачове от финалите. Със стадион, който така и не се реализира. Само заявките на България, Северна Македония, Израел и Беларус бяха отхвърлени предварително от УЕФА. А съседите кандидатстваха със своя нов национален стадион, на който имаше дори финал за суперкупата на Европа.

След това завършихме отново четвърти в групата след Англия, Чехия и Косово, като зад нас бе единствено Черна гора. С една-единствена победа и 3 равенства срещу 4 загуби.

Но новият турнир Лига на нациите ни даде шанс да помиришем европейското. Но още в първия си мач от плейофа бяхме отнесени с 1:3 от Унгария в София, а маджарите биха и Исландия с 2:1, за да играят на финалите.

За да се стигне по последната ни квалификация за тазгодишното европейско, която спокойно минава в графата "национална катастрофа". Отново последни в групата. За първи път в историята без нито една победа, а само 4 равни. И пред нас Унгария и Сърбия, но и Черна гора и Литва. И започнахме да се готвим за юбилея - 20 години от последния ни мач на европейско.

Българските съдии по-зле от националите - липсват от 2000 г.

Смесени са чувствата да си последният българския съдия на голямо първенство. Особено след като са минали 24 години", признава Иван Леков.

Именно той за последно е бил на голям футболен форум - като страничен на европейското първенство в Белгия и Нидерландия през 2000 г.

Първият му мач е Франция - Дания, когато помага на австриеца Гюнтер Бенко. След това е назначен на Белгия - Италия в компанията на испанеца Хосе Мария Гарсия-Аранда, който минава за втория най-добър съдия в света след Пиерлуиджи Колина, а третата му среща е Чехия - Дания.

Там е и най-екзотичният главен съдия - египтянинът Гамал Гандур, който е привлечен като част от програмата за обмяна на опит между различните конфедерации с цел унифициране на критериите.

Според Леков тенденцията за отсъствие на наши рефери от големи първенства е свързана преди всичко с намаляване на качеството в българското съдийство.

За него при сегашната конюнктура в световния арбитраж при системата ВАР съдиите имат много повече възможности да не допускат грешки или поне бързо да ги поправят. Всяко едно решение може да бъде коригирано, макар че все пак винаги решението се взема от човек.

"По мое време всичко ставаше за секунди

Решаваш, а после само коментари, няма връщане назад", усмихва се бившият международен съдия.

Той се пробва като футболист, но контузиите го отказват още на студентско равнище. Заедно със Стефан Орманджиев - друг наш бивш международник, завършват ВИАС (сега УАСГ) и решават да се пробват в съдийството.

"Сега нещата стават много по-бързо навсякъде, включително и при футболните съдии. Все едно да се дипломираш като лекар и след две години да те направят професор", обяснява Леков.

Но най-голямото му напрежение не е било в десетките му международни мачове, а в едно дерби "Левски" - ЦСКА, когато го упрекват, че неправилно е отменил гол на "червените", който всъщност е автогол на Бисер Иванов.

"Ако имаше ВАР тогава, щях да съм невинен,

никой нямаше да го коментира", обяснява той.

Признава, че през 2000 г. е имало уникална съдийска генерация - Колина, Гарсия-Аранда, Фриск, Майер, Далас, Мело Перейра. Но все пак най-добре се е чувствал с главен съдия Атанас Узунов.

"Той беше от световна класа. Явление в съдийството", допълва Леков, който не смята, че тогава е имало пренебрежение към българските рефери.