Как се става шампион? С интегрирани бежанци

В България - хейт, в Испания - звезди

Европейското по футбол приключи. С титла за Испания, което бе донякъде очаквано. Големите звезди са Ламин Ямал и Нико Уилямс. Дотук нищо неочаквано. Няма изненада.

И някъде остана скрит един потресаващ факт. Титлата дойде след успешно интегриране на бежанци от страна на испанците. Другите отбори също го направиха.

Точно звездите на новите шампиони са потомци на бежанци. Сега вече всички знаят Ламин Ямал. Да, ама това е малкото му име. Пълното му е Ламин Ямал Насрауи Ебана. Едното е фамилията на баща му, мароканеца, другото - на майка му, която е от Екваториална Гвинея.

Татко му е пресякъл Гибралтарския проток на лодка,

като всеки нелегален емигрант от Африка. Малкият се ражда в “клоаката на мултикултуризма” в Барселона. Дори го има как се радва, че Мароко бие Испания на световното. Но накрая избира да играе за националния отбор на държавата, в която е роден.

Историята на Нико е още по-потресаваща. Родителите му тръгват пеша от Гана през Сахара. Майка му е бременна с брат му Иняки. Стигат до испанския анклав Мелила.

Там лъжат, че са от Либерия,

защото по това време там има война и по-лесно дават убежище. Като стигат до Испания, им помага католическият свещеник Иняки от благотворителната организация “Каритас”. Едва ли някой знае, че тя има и офис в България. И така започват живота в Европа. И неговото пълно име е Николас Уилямс Артуер.

Едуардо Камавинга, звездата на Франция, е роден в лагер за бежанци от баща анголец и майка, избягала от войната в ДР Конго. Там почти целият тим е от играчи, чиито корени са от Африка.

Бащата на Илкяй Гюндоган е обикновен гастарбайтер, който е работил всичко, за да помогне на сина си. И още, още, може да се описват един куп футболисти, играли на европейското. Преди първенството излезе статистика, че близо 70 от играчите са с африкански корени. Или пък с натурализирани играчи. Само три бяха “чистите” отбори.

Почти еднакви съдби, но обвързани в интеграцията на нелегалните емигранти. Което явно в Испания най-добре го умеят. И сега се кефят на рекордната четвърта европейска титла.

И сега да си представим, че, да речем, родителите на Уилямс по някакъв начин са дошли в България. Не че има как, но да си представим.

Първо, ще се опитат да ги върнат обратно на границата. След това каналджията най-вероятно ще ги остави някъде по горите, като им прибере парите. Добират се до София, придобиват по някакъв начин статут. Работа - йок.

Да потърсиш помощ от Българската православна църква? Забрави!

По-лесно ще те анатемосат и пратят по дяволите. На тях различни не им трябват.

След това ще попаднат на някой парад за запазване на българщината, въпреки че сме най-бързо изчезващата нация на планетата, и ще си изядат боя. И понеже няма да имат пари, за да платят тренировките в някоя юношеска школа на сина си, той ще рови в кофите за боклук и няма да стане футболист.

Българинът е расист и хомофоб, но никой не смее да си го признае. Идва някакво момче, звезда от ютюб, със скромните 27 милиона последователи. За да го нарекат негър. В страна от ЕС в XXI век. Нищо че само ако един процент от последователите му решат да видят къде е България ще направят по-голям приход от повечето фирми у нас. Младите го харесват, пищят пред общината, но вътре се възмущават как така излязъл на балкона и знамето останало под него.

Колкото и да ни е мъчно, трябва да си признаем, че

в някои отношения не сме мръднали

от Средновековието Най-лошото е, че омразата към различния се сее отвсякъде. Дори от парламентарната трибуна. Е, при това положение какво постъпателно движение в държавата да има?

На тези, които бранят “българщината”, децата им отдавна са в чужбина и не им пука много за родината. Те са жители на света, на Европа. Но това не пречи на родителите им да призовават за нова Света инквизиция. Сметките са в евро, браним българския лев.

Въобще объркана държава. Държава на завист и жлъч. Били такива, били онакива.

Още колко години трябва да осъзнаят и работодатели, и работници, че социалистическият принцип “те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим” няма как да съществува. И че по времето на другаря Тодор Живков сме преживели няколко държавни фалита. И не ни беше толкова добре, просто живеехме в илюзия. От която не искаме да излезем.

Заради това хората играят футбол, опитват се да стигнат отново до Луната, а ние чакаме отново някой да ни освободи. Защото така ни е по-добре. Е, не ни е! Чипът ни е старият.