Хора с паркинсон участват във видеоигри, докато им оперират мозъка

Целта е чрез тестване на справянето с играта да се стимулира много прецизно болната зона

Видеоигри може да помогнат за смекчаване на болестта на Паркинсон. Невролозите надграждат физиотерапевтичните методи и ги включват в оперативното лечение - съвременен начин за подобряване на симптомите и забавяне на прогресията.

За да се стигне до този пробив, лекарите изминават дълъг път.

Заболяването е вторият по честота след алцхаймер невродегенеративен проблем и засяга милиони хора. Отличителните му симптоми са треперене, забавени движения, скованост на крайниците и тялото.

Срещу тях се препоръчват упражнения, но пациентите често не се придържат към рехабилитационните програми, защото ги намират за досадни или непосилни.

През последните 5 г. лавинообразно се трупат доказателства за ползата от специфично виртуално трениране на мозъка за подобряване на движенията. На терена на физиотерапията се конкурират десетки игри с терапевтична насоченост за намаляване на сковаността и равновесието. Изследователите се надяват, че технологията на играта - стимули като точки, звезди и нива - съчетана с възможността да тренират в комфорта на собствения си дом, ще насърчи хората с паркинсон да правят упражнения.

За разлика от масовите компютърни игри тези специализирани занимания насърчават научно проверени специфични движения за координация. Тествани са за ефект върху координацията при хора с функционални увреждания и заболявания. Участниците печелят точки, като движат телата си по определени начини. Целта е да се подобри балансът, да се удължи крачката и да се забави походката. Всяка игра има множество нива на трудност, така че лекарите могат да съобразят терапевтичните сесии с конкретните възможности на отделните пациенти. В редица държави видеоигрите са рутинен елемент от физиотерапията. Доказали са се като стимул за поддържане на мускулна активност. Обичайно над 60% от “геймърите” постигат значително подобрение на походката.

Как да си представим случващото се при паркинсон? Когато идва кола и искате да спрете да пресичате улицата, се включва съответната мозъчна област “регулировчик”. При болните тази зона е хиперактивна и “спирачката” не работи правилно.

При болестта на Паркинсон всяко действие е като каране на кола с крак на спирачката, обяснява Василеос Кристопулос от Калифорнийския университет, който участва в разработването на новата методика за персонализиране на лечението. “Знаем, че днес болестта на Паркинсон е с прогресивен необратим ход, но до откриването на радикални терапии искаме да дадем на хората не само по-дълъг живот, но той да бъде и с по-добро качество”, казва ученият.

След като модерната неврология започна отскоро да използва виртуалните занимания и в диагностиката, медицината прави следваща крачка за включване на компютърните игри за лечение на паркинсон. Те направо влизат в операционната, където след изчерпване на ефектите на лекарствата като последно средство се прилага дълбока мозъчна стимулация. В мозъка се имплантират електроди за стимулиране на увредената област. Пациентите се включват във видеоигри по време на интервенцията и така в реално време се вижда къде имплантът подобрява най-много двигателната дейност при определен пациент.

При заболяването мозъчната мрежа, свързана с регулиране на действията, е нарушена. Това води до по-бавни реакции на засегнатите хора, затруднено прекратяване на движенията, неочаквано “замръзване” в хода на някаква дейност или отказ при започване на ново действие. Целта е чрез наблюдението на справянето с играта електродите да се фиксират така, че да водят до най-голямо подобрение на координацията.

Имплантирането на електроди е част от лечението на болестта на Паркинсон, известено като дълбока мозъчна стимулация. Това е интензивна намеса. Използва се, когато лекарства не повлияват състоянието или с времето спират да помагат.

Екипът на Кристопулос в сътрудничество с други изследователи от университети и клинични центрове в САЩ ще събират видеозаписи от новия метод. Идеята е те да послужат за математически модел на мозъка. Това от своя страна ще позволи по-нататъшни изследвания на нови възможни лечения.