Сологамия: Бъдещето на любовта

Увеселителен парк в бъдещето, населен с роботи, които по нищо не се различават от хората, предлагат на гостите да изживеят няколко дни в мечтания от тях сюжет – с каубои, самураи или индийски раджи, да се влюбят в красива девойка, да я спасят от индиански плен или да я откупят от местния шогун, а защо не и просто да се отдадат на най-ниските си страсти и да насилват и убиват роботите без никакви последствия. Това е сюжет от сериала „Западен свят“. Дали този филм описва близкото ни бъдеще? Ще навлязат ли наистина роботите в живота ни, така че да можем да изпитваме чувства към тях, а те да ни отвръщат със същото? Какво е бъдещето на любовта в ерата на компютрите, фейсбук, интернет, роботите и изкуствения интелект?

В книгата си „Future Love“ германският изследовател Матиас Хоркс описва новите перспективи пред любовта, секса и партньорството. И роботите за секс и връзка са само една от многото нови възможности пред хомо сапиенс на новото хилядолетие.

Въпреки че навлиза в епохата на роботите-хора, Хоркс смята, че човечеството е на път отново да се върне към номадството. Хилядолетия са били нужни, за да уседнат хората и от ловци и събирачи да станат земеделци, да построят села, градове, държави. Векове след това те прекарват живота си там, където са родени, рядко напускат селото си, а чуждестранните имигранти са екзотика. В 20-и век това се променя рязко – две световни войни и интернет връщат това развитие обратно. Границите стават все по-малко, хората все по-мобилни и днес новата екзотика е да срещнеш човек, който е прекарал целия си живот там, където се е родил. С това се разпада не само уседналият живот, а и свързаната с него фамилия. Хората от едно семейство прекарват заедно най-много 20 години и след това децата поемат по пътя си. Партньорите пък остават все по-рядко цял живот заедно, разводите се увеличават. Днес

почти толкова близки, колкото

реалните семейства,

са и виртуалните кланове,

които си създаваме – немалко хора прекарват повече време с приятелите във фейсбук, в чата или в платформата за флирт, отколкото с половинката си, родителите или децата.

Това се отразява и на връзките.

Все още е жив идеалът за романтичната любов, с която ръка за ръка ще минем по зелената ливада на живота до самия му залез, но този идеал няма да оцелее дълго пред реалност­та. Всъщност идеята за романтичната връзка е много нова в човешката история. Заражда се през 19-и век, но започва да се практикува масово едва в средата на 20-и. Преди това десетки хиляди години подред хората са се обвързвали по прагматични, а не по романтични причини. Бракът е бил договор за оцеляване, не за любов. Тъй като романтичната представа за връзките ни е едва на стотина години, тя още не е изтъркана и продължава да подхранва повечето нови връзки, ставайки причина за създаването им, а още по-често и за провала им.

Мобилността на хората днес обаче реално променя любовния им живот. Ако допреди 30 години гладните за любов ходеха по танцови забави, на бар или на срещи с приятели, за да срещнат евентуалната половинка, днес за целта не е нужно дори да ставаш от дивана. Всеки втори в Германия е започнал настоящата си връзка по интернет, сочат проучванията. Да имаш онлайн флирт и дори голяма любов вече не изненадва никого. Това, освен че дава много по-голяма възможност да срещнеш предпочитан партньор, увеличава и вероятността да го замениш бързо с още по-подходящ, а защо не и да си ги ползваш едновременно. Полиаморията, тоест любовта с няколко души едновременно, е една от тенденциите на последните години, която печели все повече последователи. Връзката между двама души се променя обаче и без да се стига до такива крайности. Либерализирането на човешките взаимоотношения засяга и дома. Ролите на половете се уеднаквяват все повече, толерантността към еднополовите връзки се смята белег на цивилизованост,

възможностите за репродукция

и без друг партньор се увеличават...

Никога досега любовните взаимоотношения не са били толкова разнообразни – от полигамните до сологамните през серийно моногамните, хомосексуалните и бисексуалните.

Сологамията също е ново явление, особено разпространено в Япония. При него човек има само виртуален партньор и прави секс с помощта на виртуални очила или просто по старомодния начин в чата.

Сологамията тепърва ще се развива. Не е далеч времето, в което роботите ще станат досущ като хората, ще бъдат облечени в мека плът и ще могат да показват различни емоции на лицето си. Да се влюбиш в такова същество, или по-точно уред, ще е само въпрос на това до каква степен можеш да си внушиш, че то има душа, смята Хоркс. Роботите от плът и кръв ще ни спестят неудобствата, с тях ще е много по-приятно в съвместния живот и дори в леглото, отколкото с вибратори, изкуствени вагини, виртуални очила и порно по телевизията.

Другото развитие на любовните отношения Хоркс вижда във връщането към реалността. Сбогом, романтика, здравейте, юридически договори. Според него в бъдеще ще е нормално да узаконяваме любовните си отношения с договор, който им задава и срок. Разбира се, договорът ще може да бъде удължаван, подобно на работния.

Днес хората не живеят само по 50 години, както е било допреди един-два века. Продължителността на живота е почти двойна, болестите намаляват, световни войни засега не се задават. Съвсем естествено е човек да не успее да продължи една връзка през целия си живот, каквито са романтичните очаквания, датиращи от 19-и век. Тогава е било лесно да си ги въобразим – в крайна сметка колко са били двойките, останали живи заедно повече от 20 години? Днес това очакване е нереално и затова разводите се увеличават епидемично. Но тъй като не се отказваме от романтичните си идеали, преминаваме към серийна моногамия. Прекарваме с един партньор само определена фаза от живота си, после го сменяме. Ако сме реалисти, в това всъщност няма никаква промяна в сравнение с предишните поколения. Просто вместо да загубим съпругата си при раждане или съпруга във война, вместо да ни ги отнемат болести, глад или обикновено възпаление на зъба, днес се сбогуваме с тях в съдебната зала и всеки продължава по пътя си – жив, здрав и с нова любов под ръка. Или в лаптопа.

Затова и в бъдеще Хоркс очаква хората да стъпят на земята и да започнат да регулират отношенията си предварително. Като включат в договорите и пробен срок. Например 1 година.

Ако нещата вървят и след това,

могат да подпишат същинския

договор за 15-20 години.

Ако пък планират да построят заедно къща или да родят деца, това също може да се регулира предварително, смята Хоркс. Звучи ужасно неромантично, но пък е напълно честно. Нищо чудно, подхождайки по този начин, повечето връзки да успеят да удържат и повече от 20 години.

Тогава ще се развие и третият описан от Хоркс сценарий – на коеволюционната любов. „Коеволюционна“ означава любов, в която и двамата партньори се развиват непрекъснато и се преоткриват отново и отново.

Изследователят е установил, че еротичното желание при двама души не намалява с времето, а заради това, че повечето хора спират да се развиват, превръщат връзката си в зона на комфорт. Докато любовта изисква непрекъснато напрежение. Ако един човек инвестира в себе си и непрекъснато се развива, научава нови неща, сменя работата си, работи върху характера си, то той предлага непрекъснато поле за ново влюбване на партньора си. По-важно от това е, че той ще се харесва и сам – а това е най-силният мотив да ни харесват и другите, смята Хоркс.