Как изглежда джентълменът на XXI век

14 February 2020

Стела Атанасова

Не носи ликра и цикламени панталони, не туитва, не гледа котки и гладиоли

Истински джентълмен - ето това е поведение, към което всеки мъж се стреми. Какво обаче означава подобно определение? Сакото от туид, лулата и панамената шапка безвъзвратно остаряват, но джентълмените остават. С какво заместват типичния си външен вид във втората декада на XXI век? Ако отворите гардероба им, какво ще намерите вътре? И как например един джентълмен се държи със социалните медии? Много от тези въпроси отдавна имат отговор. Но кариерата на джентълмена не е онази, която беше. Навремето един джентълмен просто никога не е работил. На английските фермери сред джентълмените например не им се е налагало да се трудят, за да се изхранват. В днешно време нуждите карат джентълмена да има друг начин на живот. А е и факт, че по-скоро се приема като не джентълменско, ако нищо не правиш и лентяйстваш.

През 1956 г. английският писател Ивлин Уо определя джентълменството като “цялото национално величие” на Великобритания. И въпреки че прекарва целия си живот в плен на това определение, никога не обяснява какво точно означава то. Просто приема, че всеки ще познае джентълмена, когато го срещне. Така, както и до ден днешен си мислят повечето хора. За Джордж Бърнард Шоу джентълменът винаги “дава повече на света, отколкото взема от него”. Оскар Уайлд смята, че джентълмен е човек, “който никога не наранява нечии чувства неумишлено”. А според Робърт Смит Съртис

“единственото непоклатимо правило,

което знаем, е, че мъж, който винаги говори

за това, че е джентълмен, всъщност не е”

Съмърсет Моъм например поддържа тезата, че е невъзможно да бъдеш едновременно джентълмен и писател. Но можеш ли да бъдеш банкер и джентълмен? Букмейкър? Съдържател на бар? Според Дикенс категорично не. “Един джентълмен не може да държи кръчма, нали” - Пип пита Хърбърт Покет в романа на Дикенс “Големите надежди”. “В никакъв случай - е отговорът. - Но кръчмата може да държи джентълмена.”

Наистина може. Да си джентълмен, не означава да си пуритан. Няма проблем да се напиеш - номерът е да го направиш в подходяща обстановка. След повечко уискита в клуба си например джентълменът може да се отпусне тихичко на дивана. Ако попадне на шумен банкет, не би си и помислил да си поиска портокалов сок за отрезвяване. Но потръпва от мисълта да притесни приятелите си, ако трябва да го качат безпаметен в някое такси в края на нощта.

Ето това е доказателство, че ще разпознаете джентълмена не по това, което говори, а по това какво прави. Седне ли да обядва с някого, който изглежда объркан от сложната подредба на масата, един джентълмен веднага ще започне сам да използва грешните но живи лица, за да не засрами незнаещия.

Точността е сред най-ярките му качества. Той се държи приятелски и приветливо с деца и животни, има здраво ръкостискане, невероятно послушно куче и никога, ама никога не вдига кавги. Все още пише писма с автоматична писалка и помни, че пралеля ви току-що е излязла от болница. Определено не е в туитър, но може да поддържа връзка с кръщелниците си - от които има много, през фейсбук.

Когато играе крикет, ръгби, футбол или шах, е съвсем честен, а и в повечето случаи играе добре. Липсва му обаче онзи хъс на победител, който може да го отличи на национално ниво.

Пословична е и позата му, когато

прави любов - подпрян на лакти.

Защото, както е известно на всички джентълмени, те никога не вършат нещо с ръцете си.

Заради прямотата си почти не може да участва в сложната игра на съблазняването. Повечето жени обаче ще разпознаят и оценят джентълмена в замисления, внимателен момък, който запазва следващата дата за вечеря, преди настоящата да е приключила. Той звъни по телефона точно тогава, когато е казал, че ще го направи. Дори няма нужда да се споменава, че ще отвори вратата пред дамата си и ще държи чадъра й в дъжда. Някои джентълменски навици не остаряват дори и в модерния XXI век.

Това е напълно разбираемо, като се има предвид, че джентълменството възниква в Англия и до ден днешен оформя характера на нацията там.Цялата концепция на джентълменството може на практика да бъде сведена до една ясна формула. Казано простичко, джентълменът е човек, който се справя с лекота в каквато и да е ситуация, като в същото време предразполага останалите, за да не се чувстват те неловко. Първото и най-важно условие е, че джентълмените произлизат от всички кътчета на живота. Изобщо не е необходимо да си посещавал специално училище, за да можеш да се наречеш джентълмен.

Никоя прочута и скъпа гимназия - като известния английски колеж “Итън” например, не може да внесе в живота ти това, което природата е решила да ти даде. Самоиронията, щедростта, толерантността, разсъдливостта и чувството за хумор - или си благословен с тези джентълменски качества, или ги нямаш по рождение.

Английският философ Едмънд Бърк очевидно е разсъждавал по същия начин, когато е обявил, че кралят може да направи някого благородник, но не може да създаде джентълмен. В същия дух звучала бележката, закачена навремето в клуба “Сейнт Джеймс”, на която пишело: “Би ли бил така добър благородникът, откраднал чадъра ми, да ми го върне.” След което авторът уточнявал, че това е клуб за джентълмени и благородници и че “един джентълмен никога не би откраднал чадъра ми”.

Външността също има значение, но не по начина, по който си мислите. Разбира се, един джентълмен никога не би се облякъл неизискано. Със сигурност няма да развали впечатлението от костюма си с някоя папийонка на ластик. Както и никога няма да се наконти. Съвременният джентълмен винаги се облича според случая. Затова в гардероба му до най-елегантните кройки виси шушляково яке, подходящо за събиране край лагерен огън, а в чекмеджето му има и хипстърски очила за четене. Но

дрехите и аксесоарите не са достатъчно

условие, за да стане един мъж джентълмен.

Дори да има всичките панамени шапки на света.

Вероятно Йън Флеминг се е надявал, че като снабди Джеймс Бонд с достатъчно дрехи от фин памук и коприна, подходящи за морско пътешествие, героят му може да мине за джентълмен. Всъщност това никога не става, тъй като Бонд е твърде груб и егоцентричен. Единственият кинематографичен Бонд, който се доближава донякъде до джентълменството, е Роджър Мур, винаги приветлив и готов да натисне спусъка, но като че ли с нежелание.