Най-добрите измислени отбори в историята
Обединен отбор на военнопленниците
Със сигурност това е най-звездният измислен отбор откъм автентичен състав на футболистите в него. Знаменитите играчи се появяват във филма “Бягство към победата”, а събитията в него частично са основани на легендарния Мач на смъртта през 1942 г. Тогава в Киев отбор, съставен главно от бивши играчи на местния “Динамо”, играе срещу германски летци и печели. Четирима от победителите са разстреляни.
В “Бягство към победата” отборът е от европейци с две изключения - американеца Силвестър Сталоун, който става вратар, и Пеле, за целите на филма преобразен в тринидадец.
Играещ треньор е великият английски актьор Майкъл Кейн, чийто прекрасен британски “кокни” акцент придава очарователна трогателност на героя му. Инициатор на мача пък е германски майор, фен на футбола, изигран от Макс фон Сюдов.
В състава на военнопленниците е актуалният световен шампион (филмът излиза през 1981 г.) Освалдо Ардилес от Аржентина. Интересното е, че по онова време той играе в английския “Тотнъм”, но заради фолкландската война се мести за един сезон в “Пари Сен Жермен” и гостува в България за мач с “Локо” (Сф) за европейската купа на носителите на купи.
Друг световен шампион в отбора на концлагеристите е капитанът на Англия от 1966 г. Боби Мур, а Казимеж Дейна е бронзов медалист с Полша от световното през 1974 г. и олимпийски шампион две години по-рано.
В състава е и най-добрият белгийски футболист поне за миналия век, ако не и за всички времена, Пол ван Химст.
Повечето останали играчи и от двата отбора са футболисти на “Ипсуич”, който в годината на излизането на филма печели купата на УЕФА под ръководството на сър Боби Робсън. Най-известни от тях са нападателят Джон Уорк, шотландски национал, и централният защитник Ръсел Осман, който има осем мача за Англия.
Най-важни в мача, разбира се, са Пеле и Сталоун. Краля на футбола е контузен от зъл германец на терена, треньорът го вади, но не пуска друг на неговото място. Малко преди края той със задна ножица прави резултата 4:4, след като на полувремето военнопленниците губят 1:4. Голът е толкова гениален, че дори германският майор (Макс фон Сюдов, напомням) става и започва да ръкопляска.
Сталоун пък хал хабер си няма от европейски футбол, обаче се бута да става вратар, за да се измъкне от концлагера. Първо наистина се измъква, но хората от съпротивата в Париж го убеждават да се предаде, за да разкаже на останалите плана за бягство - през тунел под басейнчето в съблекалнята. За да бъде върнат в отбора, титулярният вратар Тони Луис (в ролята е ирландецът Кевин О'Калахан, иначе ляво крило на “Ипсуич”) се съгласява да му счупят ръката.
По време на самия мач бате Слай пък се превръща в един истински Козмин Моци от началото на 80-те. Вярно - първо пуска един-два леки гола, но после пази като лъв. Кулминацията е спасената дузпа след края на редовното време. Е, коментаторът, понеже е за германците, не фалцетира като Алекси Сокачев, но пък публиката нахлува на терена и спасява нашите под звуците на модерна вариация на Ленинградската симфония на Дмитрий Шостакович.
ННФК “Редут”
Съкращението означава Непобедим национален Футболен клуб, а името показва софийския квартал, от който са няколкото хлапета, решили да измият срама от представянето на България на световното в Мексико през 1970 г.
Между другото първото - и логично отхвърлено, предложение за име на новия отбор е “Бошамеци” - Бо от Бонди, Ша от Шами и Меци от Меци (Христо Бонев, Александър Шаламанов и Цветан Веселинов - б. а.), които са участници на въпросното световно.
Действието се развита в книгата “Гол от засада” на Хаим Оливер, която е трета част от поредицата детски романи, назаслужено забравени днес. Преди нея са “Федерация на династронавтите” и “Великият поход на династронавтите”. Известна е и четвъртата - “Рицарят на бялата дама”, където шахматистите се борят, а борците играят шах.
Но да се върнем към ННФК “Редут”. Той е първият български отбор, привлякъл чужденци - едно неидентифицирано откъм етнически произход хлапе, което се представя с “аз герман-булгар-еврей-француз и се казва Даниел Пламен Ерих Раймон”, след което стъписва местните с бележник, пълен с единици (в ГДР по онова време учениците се оценяват обратно, тоест двойкаджиите са на почит), и едно африканче (щях да напиша негърче, но ме хвана страх от Български хелзинкски комитет) на име Сисулу.
Звездата е Тото Тотото, който е главен герой и в “Рицарят на бялата дама”. Той е универсален нападател, нещо като Стоичков и Бербатов в едно, вкарва почти всички голове на тима си, а още в първата среща бележи дори със задник.
Естествено, славата разваля първо него, а после в отбора между играчите избухват караници. В решителния мач, до който тимът стига след победи с по 10-15 на нула, съперникът им повежда, а те изравняват от засада. Капитанът Кънчо прочита манифест, с който отборът става просто ФК “Редут”.
Единадесеторката на Клапзуба
Какво може да направи един баща, когато има единайсет деца и всичките са момчета? Футболен отбор, разбира се. Това именно прави възрастен чех с фамилия Клапзуба, главен герой в книгата на Едуард Бас “Единадесеторката на Клапзуба”. Таткото е гениален треньор, отборът му се защитава като “Челси”, атакува като “Байерн”, подава си като “Барселона” и е пълен с безценни звезди като “Реал” (Мадрид).
Klapzubova jedenаctka, както е името на отбора на чешки, тръгва от селските групи. В първия си мач повежда на съперника 39:0 още през първото полувреме, а съперникът отказва да излезе за второто.
Отборът се качва служебно след всеки мач с една дивизия нагоре със специални решения на федерацията, докато стига елитната група. Там няма как да печели служебно, но пък всичките им победи са внушителни. След края на първенството вестниците отбелязват, че головата им разлика повече прилича от едната страна на летоброене, а от другата е нула.
Следва международно турне и пак победи. За малко да стане издънка в мача с “Барселона”, чийто щаб решава да измъкне победата с грубости и да контузи тежко четирима играчи на “Клапзуба XI”. Старият обаче се усеща и играчите излизат в специални напомпани облекла, в които изглеждат като човечето на “Мишелин”. Логично никой не може да ги контузи и те стигат до победа с 41:0.
На “Уембли” чехите бият пак на нула, но най-важното е, че привличат чужденец в състава си. По лична молба на краля в състава им за известно време е привлечен синът му - принцът на Уелс, който после сяда на трона.
Единствената издънка с единствен допуснат гол е в Австралия, където домакините им повеждат 1:0, но след почивката клапзубовци се стягат и бият с двуцифрен резултат. При прибирането към Европа корабът им претърпява крушение, а те се спасяват благодарение на надуваемите костюми от мача с "Барселона".
Завод “Хидраер”
Отбора от истински работници, в който играеше Антон Кандидов - самоук футболист, главен герой от книгата на Лев Касил “Вратарят на републиката”, го помнят само родените преди 1980 г., при това не всички. Но в онези безинтернетни и слаботелевизионни времена всяка книга за футбола се поглъщаше мигновено. “Хидраер” като отбор от завод някъде във волжските степи в крайна сметка не направи нищо особено, но изстреля Кандидов (на снимката е кадър от филма “Вратар) до националния отбор, който пък игра срещу гадните капиталисти - сборен отбор на баските. Не трябва да се учудваме, че в края на мача Кандидов прави Моци на обратно - след като спасява дузпа в 90-ата минута, разбира, че не може да разчита на нападателите си, хвърля си топката напред, подгонва я и вкарва победния гол.
Казаците
Става въпрос за футболния отбор на запорожските казаци от поредицата съветски анимационни филми от 70-те години на миналия век “Как казаците...”. В случая - “...играха футбол”. Освен това те играят още и хокей, посрещат извънземни и си търсят невести.
Във филмчето тримата главни герои заедно с още пет човека се сдобиват с кожена топка и тръгват на турне из Европа. По време на пътешествието си те побеждават на терена германските рицари, френските мускетари и английските джентълмени под бодрите звуци на съветски маршове и салонен джаз. Анимационният филм - тогава му викахме по съветски маниер мултипликационен, е пълен с много яки детайли - например как казаците разиграват пряк свободен удар или пък как британската кралица открива мача на стадион, който е копие на стария “Уембли”.
Филмчето си беше супер още тогава, но втора вълна на популярност го заля преди европейското през 2012 г., когато се оказа, че единият от домакините - Украйна, ще играе в групата си първо с Швеция (горе-долу едно към едно с германските рицари), Франция и Англия, при това в същия ред. Нещо повече - както в анимацията, така и в реалния живот в първия мач рицарите (шведите тоест) първи вкарват, а след това домакините обръщат мача до 2:1. А в мача с мускетарите (през 2012 г. - французите) започва да вали истински порой, заради който спират мача. Никога преди това на европейско първенства не са прекратявали мач заради времето, но ето че филмчето за казаците изпреварва събитията с цели 42 години. Общо съвпаденията са докарани до осем, но все пак отборът на казаците е по-успешен от украинския, който отпадна в групата.
“Мелчестър Роувърс”
13 шампионски титли и 11 купи на Англия, три шампионски лиги, четири купи на носителите на купи и даже една купа на УЕФА - сигурен съм, че футболните маниаци вече преравят за четвърти път гугъл, за да открият кой клуб се крие зад тези трофейни координати. Всъщност спечелилият ги “Мелчестър Роувърс” е отборът на Рой Рейс. Това е най-известният британски комикс Roy of the Rovers, който е посветен главно на феноменалната кариера на футболист на име Рой Рейс. Комиксът започва да излиза през 1954 г. и формира мисленето на цели поколения бъдещи фенове, а и на футболисти.
В своя легендарен жълто-червен екип “Мелчестър” бие по пътя си към и в самите финали на европейските турнири други измислени отбори като “Терино”, “Варагоса”, “Динамо” (Зарков), “Сталцбург” и много други. За съжаление, нито веднъж не среща отбор от България. Клубът страда от дисквалификацията на английските клубове след трагедията в “Хейзел” в средата на 80-те години, преживява житейски трагедия, например бомбен атентат, кани за треньор самия сър Алф Рамзи, извел Англия до световната титла през 1966 г., а за играч - звезда от популярната в края на 70-те години нюуейв група Spandau Ballet.
Комиксът за “Мелчестър Роувърс” е истинска енциклопедия за британския футболен живот с комплект от истински и измислени сюжети. По тази причина цитати и препратки към него и до днес могат да бъдат открити в телевизионни предавания за Висшата лига, а жълто-червеният екип на клуба се продава във всеки уважаващ себе си интернет магазин за футболни сувенири.
“Харчестър Юнайтед”
Още един представител на въображаемия футболен елит на Обединеното кралство. Подвизава се в телевизионния сериал Dream Team, който върви по каналите на Sky в продължение на цели десет години - от 1997 до 2007 г. Това време съвпада с една златна епоха за британския футбол - комерсиализацията на Висшата лига и превръщането на практически всеки играч в истинска знаменитост.
Сериалът започва с фокус върху юношеския отбор на “Харчестър”, но бързо се прехвърля върху мъжкия. Както си трябва, този “Юнайтед” тръгва от мазето на английските лиги, за да стигне до Висшата и да започне да побеждава грандовете в мачовете за купата. Основните сюжетни линии обаче са свързани преди всичко със съмнителни собственици, шумни купони в нощни клубове, любовниците на футболистите, уговорени мачове и прочее любими теми на таблоидите.
Своя култов статус обаче “Харчестър” печели не толкова или поне не само заради завързания сценарий (особено след като към края някои ходове като зачестилите убийства и други престъпления започват да нервират зрителите, даже и верните), а и благодарение на чисто футболната част от сериала.
Използвайки правата върху излъчването на Висшата лига по телевизията, от Sky успяват да сглобят невероятно реалистична картина от мачове между измисления “Харчестър Юнайтед” и напълно реалния “Манчестър Юнайтед”. Например мачът между двата отбора, загубен 2:3 от хората на сър Алекс Фергюсън, е толкова реалистичен, че направо ти се иска да бръкнеш в интернет, за да видиш на кое място във Висшата лига през сезон 2003-2004 г. са завършили момчетата с лилави фланелки и бели гащета - екипът на “Харчестър”.
Популярността на измисления клуб е толкова голяма и след края на последния му сезон, че бизнесменът Джон Бачелър дори възнамерява да купи напълно реалния “Мансфийлд Таун” и да го прекръсти на “Харчестър Юнайтед”. За късмет на феновете на “Мансфийлд”, идеята се проваля.
“Иназума”
Азия се отчита с отбора от японската компютърна игра Inazuma Eleven, по мотиви от която има манга комикс и анимационен филм. Безумната далекоизточна култура превръща простата игра 11 срещу 11 и една топка в сложен аркадоид главоблъсканица (може да се играе и в реален режим), в която всеки от играчите притежава грижливо премислен характер и свръхспособности.
Капитанът и вратар на “Иназума” Мамору Ендо например може да спира топката с гигантска ръка. Нападателят Сиро Фубуки превръща кожената топка в снежна, страда от раздвоение на личността и в свободното си време ходи на лов за мечки стръвници. Хейгору Кабеяма пък е огромен защитник, който през цялото време се вълнува и притеснява, а любимото му занимание е да яде чипс, когато капитанът Ендо не го гледа.
Съперниците на “Иназума” също си ги бива - например розовокоската Токо Дзайден, която между другото е дъщеря на японския Бойко Борисов, в смисъл министър-председателя на Страната на изгряващото слънце.
Естествено, че можете просто да накарате всички тези персонажи просто да тичат по терена и да ритат топката, но можете и внимателно да изучите способностите на всеки и да ги използвате в мача. Японците нямат толкова богата футболна история и традиция, но имат богато въображение и могат да си я измислят.
Национален отбор на Мапуче
През 2013 г. двама аржентински режисьори пуснаха на екран уникалния филм “Забравеното световно първенство: Патагония 1942” - мокюментарен (псевдодокументален, посветен на измислено събитие - б.а.) филм за липсващия четвърти мондиал, който уж се е състоял в Южна Америка.
Живеещият в емиграция унгарски барон ексцентрик Владимир фон Отц в разгара на Втората световна война решава, че четиригодишният цикъл, по който се провеждат световните първенства по футбол, не трябва да бъде прекъсван. Независимо и без разрешение от ФИФА той организира собствен турнир, в който участват Англия, Италия, хитлеристка Германия и отбор на нещо като домакини - индианците мапуче (някои, например Жул Верн в “Децата на капитан Грант”, ги наричат араукани - б. а.), които живеят на територията на Аржентина и Чили. Съдия на мачовете е синът на легендарния обирджия Бъч Касиди.
Лидер на Мапуче е красавецът вратар Науелфута, който има хипнотични способности. Той веднага сваля работещата на световното фотографка, избягала от нацистите, която обаче върти любов с още трима герои от филма. Та красавецът Науелфута първо помага на отбора си да победи Англия, а във финала спасява и дузпа, бита от най-големия си антагонист - германеца Крамер.
Филмът е толкова въздействащ, че не е трудно човек да му повярва - особено когато на екрана се появява Гари Линекер от плът и кръв, който с невъзмутима физиономия започва стройно да обяснява защо не сме знаели нищо за световното първенство в Патагония през 1942 г.
Коментари