Френч 75 или по-просто казано на френски Soixante Quinze е коктейл, познат от Първата световна война. Но отново е супер популярен, като сега вкусът му е подсилен с билкови аромати като лавандула или джинджифил. По-рано същата съдба сполетя и класическия джинфис, към който някои бармани започнаха да добавят розови пъпки или червен чай. Слабоалкохолни, по-скоро горчиви, а не сладки и също така полезни – това са коктейлите, които се харесват през подледните години.
Плодовите коктейли като Апълтинито бяха много популярни навремето, когато захарта беше важна съставка за всяка модерна напитка. Съвременното небце търси повече горчивината, която остава като усещане след първата глътка. Горчивият вкус се смята по-близък до природата.Така се появи и трендът за доработка и леко подобрение на познатите стари коктейли.
Да се върнем на Френч 75.
Усещане за удар като от
75-милиметрова френска гаубица,
използвана през Първата световна война.
На това наподобява първата глътка от коктейла, измислен през 1915 г. Всъщност точно заради това в парижкия си бар „Ню Йорк“ Хари Макълхоун решава да нарече така току-що създадената си напитка, а малко след това местните си я поръчват само като Соасант Кенз (от френското 75, което всъщност се чете 60 и 15). В основата си коктейлът има само четири съставки – шампанско, джин, захар и лимонов сок. Тя става толкова успешна, че барманът Хари Макълхоун дори я включва в книгата си, която издава през 1922 г.: Harry’s ABС in Mixing Cocktail‘s, което на български би звучало като „АБВ-то на Хари в смесването на коктейл“.
В томчето Френч 75 е описан като много подобен на друга популярна напитка – Том Колинс, при която няма шампанско, а газирана вода. Може би затова днес
Том Колинс се определя като
по-евтината версия на Френч 75.
След години се появяват различни истории за създаването на коктейла. Според една от тях пилот на изтребител от френско-американски произход смесва съставките. Когато опитва напитката си, му се струва сякаш е уцелен от френска гаубица. И затова я кръщава Френч 75. Коктейлът се приготвя изключително лесно. Новата добавка е стрък лавандула. И това може би трябва да описва чувството, че животът продължава, дори след като си бил уцелен от френска гаубица. Ето как да си го забъркате:
Продукти:
60 мл джин
150 мл шампанско
30 мл лимонов сок
1 ч.л. захар
натрошен лед
стрък лавандула
Начин на приготвяне:
Джинът, лимоновият сок и захарта се разбиват добре в шейкър с натрошения лед. Изсипете във висока чаша течността от шейкъра. Долейте отгоре с шампанското и боднете лавандуловия стрък. Вкусът е едновременно сладък и горчив, но много приятен.
Според някои Френч 75 е била любимата напитка на Хемингуей, когато е гостувал в Париж. Това е и
коктейлът, който най-често
се свързва с класиката „Казабланка”.
Във филма една от главните героини – Ивон (Маделин Любо), си поръчва точно тази напитка, докато говори с приятеля си нацист.
Ако нямате под ръка лавандула, но ви се намира мента, тогава изберете да си забъркате Минт Джулеп. Бърбън, вода, захар и листа мента - само тези четири съставки са достатъчни, но колкото и да прилича на добре познатото мохито, истината е, че двете нямат нищо общо.
Историята на Минт Джулепа всъщност е обвита в мистерия. За коктейла се знае, че е направен за първи път в южните щати на Америка през XVIII век. Първите данни за него са от времето на сенатора от Кентъки Хенри Клей, който близо 5 г. – между 1825 и 1829 г. – е държавен секретар на САЩ. По време на своя престой в столицата Вашингтон той отсяда в хотел „Уилярд“. Точно там – в прочутия бар „Раунд Робин“ той замесва съставките на напитката, която днес познаваме като Минт Джулеп.
Според някои името на коктейла идва от персийката дума gulap, която означава розова вода. Английските пътешественици обичали да пият точно розова вода с мента или джоджен и много натрошен лед. Тази напитка пренесли в Америките, а когато трябвало да се лекуват, добавяли и алкохол в нея.
Минт Джулепът започва да се използва
като лек за първи път през 1784 г.,
както е описано в литературата. И то за болки в стомаха и често гадене.
Истината е, че коктейлът е много разпространен в Америка и през XIX в. Тогава често се пие не с бърбън, а с традиционния холандски алкохол дженевър, който между другото доста наподобява българската ракия.
Подобно на всички хубави коктейли, и Минт Джулепът се прави лесно. Но много лесно може и да се обърка. Ето една рецепта, която може да опитате за модерния вариант на коктейла:
Продукти
60 мл бърбън
1 ч.л. студена вода
1 ч.л. пудра захар
4 листа мента
2-3 бучки натрошен лед
Начин на приготвяне
Сложете почистените листа от мента на дъното на хайбол чаша.
Добавете водата и пудрата захар.
С помощта на чукче намачкайте ментата, докато свежите листа пуснат аромата и сока си. Трябва да се образува хомогенна смес с водата и захарта.
Сипете натрошения лед до 3/4 от чашата. Долейте бърбъна върху леда и украсете с листо мента.
Поднесете коктейла Минт Джулеп с бъркалка и сламка.
Винаги може да разнообразите рецептата, като добавите боровинки, ягоди, ананас или дори авокадо към коктейла.
През последните години повече хора предпочитат италианското просеко пред френското шампанско. Не само защото сухото газирано вино от Ботуша е значително по-евтино, а и защото от него не боли толкова глава.
Обикновено шампанското оставя тежък и наситен вкус в устата, а балончетата на просекото са леки и ефирни. И понеже ароматът му е мек и плодов, оставя доста по-приятно чувство на небцето. Освен това си пасва идеално с всяка храна за празник или парти.
Просекото е перфектното
допълнение към всеки аперитив
– киселинността му си подхожда със силния вкус на малките хапки пастет или сирене, но също така облекчава от прекалената сладост на всеки десерт. Е, не е подходящо да се пие, докато ядете пържола или пица, но е идеално за хапките, салатите и пастите на събиране с приятели. То е вино за всеки и е за всякакви поводи.
И дори приятелите ви да не са почитатели на виното, те ще харесат италианското просеко, защото е изключително подходящо за свежи летни коктейли. Към него може да добавите различни плодови ликьори.
Но ако искате да им поднесете удоволствие за сетивата, сложете резен портокал във висока чаша. След това я напълнете с просеко, а отгоре добавете листа мента за аромат. Донякъде прилича на изключително популярния аперол шприц, измислен навремето във Венеция. Но без сладкия ликьор в него и с аромата на мента. Следват подробности:
Продукти:
бутилка просеко
портокал, добре измит и нарязан на не много дебели резени
прясна мента
кубчета лед
Начин на приготвяне
Във висока чаша сложете 3-4 кубчета лед и 2 резенчета портокал.
Долейте до горе с просекото и добавете няколко листа мента. За да са още по-ароматни, когато ги измиете, сложете ги в дланта си и ги ударете с другата си длан. При желание, може да добавите и малко сода.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/
Коментари