Холестеролни заблуди

В България хората масово вярват, че статините могат да се пият временно

През лятото на 1989 г. Стоян Б. от град на югозапад от София е в разцвета на силите си. Има възходяща кариера и здраво семейство. Отказал е цигарите даже (първия път). Мисълта за болести е далеч от главата му, макар че у тях за „високо кръвно и сърце“ се говори всеки ден, защото майка му е хипертоничка от младини.

Малко след празненството за 40-ия си рожден ден обаче той се сблъсква с явлението „висок холестерол“ и постепенно разбира, че ще остане в тази вълнуваща връзка завинаги.

Сега изследването на липидния профил е стандартно и започва във все по-млада възраст. Как обаче хващат проблема през 1989 г., когато масовата борба с холестерола в световен мащаб все още е предстояща?

Тогава Стоян Б. е млад, „здрав и прав човек“, а от време на време му прилошава, та чак се олюлява, чувства се „като пиян“, ускорява му се пулсът, почва да вдига кръвното. След като една вечер почти припада в банята, отива на лекар. Преглеждат го, пускат изследвания – нищо извънредно. В един момент участъковият лекар се сеща, че може да има висок холестерол. Хипотезата за холестерола е от 60-те години на ХХ в., а големият пробив идва с първите проучвания в началото на 90-те върху статините (медикаменти, които забавят развитието на атеросклерозата, като намаляват стойностите на холестерола – б. р.) Та през лятото на 1989 г. пускат изследване за холестерола и той се оказва ужасно висок, почти двойно над нормата.

Оттогава са минали 30 г. Стоян Б. знае кое е истина и кое лъжа за холестерола, а медицината напредва пред очите му. Започнал е с лекарства, които днес се водят стари, днес пие от по-съвременните и се информира по-лесно по темата. Разбира се, опитал е всички известни природни средства срещу холестерола, до които се е добрал. Макар да е чел оная книга за „световната медицинска конспирация“ с холестерола, убеден е, че лекарствената терапия няма алтернатива.

Кое е безусловна истина

и къде е лъжата

по жизненоважната тема за холестерола? За българите тя трябва да е централна, защото всички европейски проучвания досега поставят страната ни в най-рисковата зона по отношение на сърдечносъдовите болести.

В опит да си отговори на тези въпроси човек разбира, че нещата не са еднозначни и трябва едновременно да се вземат предвид множество детайли. И здрави, и болни трябва да се информираме от компетентни източници, за да имаме адекватно мислене и поведение по проблема. 

„Холестеролът е основен фактор за атеросклерозата, но не е единствен и между двете няма знак за равенство. Има много модулатори, които променят ефекта, който би имал високият холестерол върху атеросклерозата“, обяснява доц. Добрин Василев, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“.

Той е инвазивен кардиолог – от тези специалисти, които всеки ден се борят с щетите от атеросклерозата в кръвоносните съдове. Виждал е всякакви плаки, отварял е тотално запушени артерии на сърцето и такива, захранващи мозъка, артерии по краката, успявал е срещу калцирани като зъби оклузии (които се „изстъргват“ с фин свредел с диамантен връх, наречен ротаблатор);

виждал е пациенти, за които

медицината не може да отговори

как изобщо са живи.

Виждал е и всякакви заблуди от страна на пациентите по отношение на холестерола.

Удивително е, че адската машина атеросклероза се задвижва от нарушения при производството и обмяната на нещо, без което животът е невъзможен – холестеролът. Той е градивен елемент на клетъчната мембрана, от него зависи производството на всички хормони, участва в синтеза на витамин D и т.н. За циркулацията му в кръвта отговарят специални белтъци – липопротеини, а за прикрепването му към различните клетки в организма – определени рецептори.

Съвременната концепция за атеросклерозата е, че това не е само процес на отлагане на „лош“ холестерол в съдовете, а е многостранен процес с известни и неизвестни механизми. Той включва много сериозен възпалителен компонент, процес на промяна в структурата на съдовете, водещ до изменения и в органите, разрастване на нови съдове вътре в стената на артериалните съдове. Доказана е директна връзка между холестероловите нива и степента на прорастване на тези нови съдчета. Модерното разбиране за атеросклерозата я свързва в сериозна степен с развитието на рака – като биологичен феномен двете състояния са много близки, а някои механизми дори са еднакви. Общият корен е възпалението и участието на имунната система. В тези сложни взаимодействия участва и холестеролът.

„Много е важно на какъв генетичен терен се развива всичко това, в частност високият холестерол. От една страна, става дума за фамилна обремененост, от друга –

всеки от нас преживява по

20-30 генетични мутации

в живота си.

Така работи еволюцията и това, че някой няма в рода си дадено заболяване, съвсем не означава, че не може да го изяви за първи път“, обяснява доц. Василев.
За да се изясни личната истина за всеки, трябва да се установи съотношението между фракциите на холестерола, транспортните системи, захващащите механизми. Природата е предвидила коварни подводни камъни, които трябва да се търсят. Като този: човек може да има нисък общ холестерол, но с високо захващане в съдовата стена – тогава рискът пак става висок, независимо че изследванията са в норма.

Много важно е и съотношението на фракциите на холестерола – ако е висок „добрият“ холестерол HDL (да, има такива хора, така се раждат) и общата стойност е на горна граница или леко повишена за негова сметка, това има даже защитен ефект срещу атеросклерозата. Най-вероятно точно за такива народът казва: „Ядеше мазно, пушеше и пиеше, а умря на 90 г. със здраво сърце“. Заради такива примери мнозина вярват, че „фармамафията е измислила проблема с холестерола, за да се пият лекарства“.

От другата страна обаче са хората, чиито бащи или майки са починали в млада възраст от инфаркт или инсулт. В такъв случай те трябва да се изследват най-късно на 30 г., за да се види имат ли фамилна хиперлипидемия, да внимават с храната и незабавно да спрат пушенето.

Най-информативно е да се установят фракциите на холестерола, както и транспортните системи на холестерола в кръвта. Става дума за белтъците, които пренасят холестерола в различните части на организма в зависимост от разпределението на рецепторите за захващане в различните органи и в частите на съдовото русло. Така се изяснява много важен генетичен елемент и колкото по-рано, толкова по-добре.

Стандартното изследване

на холестерола показва

стойностите на неговите фракции:

LDL, или т.нар. „лош“ холестерол, 

с ниска плътност, HDL – „добрия“

холестерол, с висока плътност,

и триглицеридите.

Общият холестерол трябва да е до 5 милимола на литър кръв (мерната единица в Европа е mmol/l). За LDL холестерола се целят стойности под 3 за здрави хора. При сърдечноболни предишната норма е била до 2,6, но от 2 г. е понижена на под 1,8. За „добрия“ HDL холестерол нормата е от 0,9 до 1,2, а над 1,2 има изразен протективен ефект. При под 0,9 човек има допълнителен риск. Триглицеридите са „от лошите“ и не трябва да надхвърлят 1,7. 

Изследването се прави винаги на гладно, след като са минали 12 часа от последното хранене и даже е препоръчително храненето в предходния ден да е леко, без тежки животински мазнини и сладки неща.

Добре е при отклонение, особено ако е в граничните стойности между нормата и патологичния резултат, изследването да се повтори, за да се изключи потенциална грешка на лабораторията. Според доц. Василев са възможни 5 до 10% отклонения, приемани за грешка на измерването. Повторният тест може да се направи и на следващия ден.
Ако човек е здрав и без фамилен товар, достатъчно е да се изследва веднъж годишно след 35 – 40-годишна възраст. Ако е с изяви на атеросклероза и е постигнал прицелните нива на липидите, изследванията са през 6 до 12 месеца. Ако е с генетичен дефект в мастната обмяна, проверката на холестерола е през 3-4 месеца.
С най-висок риск живеят хората с наднормен LDL, тези с повишени триглицериди, както и комбиниращите двете. Добави ли се и пушенето, все едно да караш с 200 км/ч в бързата лента към сериозните здравословни проблеми – инфаркт, инсулт, периферно-съдова болест. (При нея интересното е, че холестеролът не е най-силният фактор – начело са пушенето и диабетът, защото водят до силно възпаление.)
Сами по себе си нивата на холестерола са най-силно свързани със сърдечните инциденти и по-малко с мозъчните и другите съдови инциденти.

Първата безусловна истина е, че без холестерол няма атеросклеротична плака. Втората е, че

лекарствата за лечение

на висок холестерол,

наречени статини,

са условие за по-дълъг живот

– различните видове медикаменти имат и допълнителни ефекти извън намаляването на липидите, които потискат възпалителния отговор. Той възниква при отлагането на холестерола. Така допълнително се потиска развитието на атеросклерозата.
Заблудите около холестерола се свеждат до 2 основни – че той не е реален, а измислен проблем, и че лекарствата в един момент се спират.
Безспорно в България най-масовата заблуда по отношение на холестерола е, че статините могат да се пият временно. Тя е и най-вредната, тръгва от убеждението, че нещо подобно може да бъде излекувано. Не може, и дори не сме близо до този момент, а доц. Василев обяснява защо: „Нивата на холестерола са генетично предопределени. При изява на сърдечно, съдово или сърдечносъдово заболяване и регистрирани отклонения в стойностите на холестерола, а даже и при нормални показатели, този тип лекарства трябва да се приемат до живот. Просто те имат и други ефекти – повлияват възпалението и приемът им е един от основните фактори в лечението на изявена атеросклеротична болест“.

Отнася се за хора след инфаркт и инсулт, хора с регистрирани промени по съдовете – в сърцето, към мозъка, на крайниците, свързани с промени във функциите им, с оплаквания. За тях вземането на тези лекарства е в много голяма степен животоподдържащо лечение, отбелязва кардиологът.

Може да се правят почивки под контрола на лекар, да се търси най-подходящият медикамент – вече има избор, за разлика отпреди 30 г., да се преминава от една група към друга, да се правят комбинации, но генерално процесът не бива да спира.

Заблуда или истина е,

че диетата лекува?

Отново зависи от някои обстоятелства. Главното пак е генетичният терен. Ако дислипидемията се дължи на вроден дефект в мастната обмяна, нищо освен лекарствата не може да ти помогне. Хранителният режим се привежда в съответствие с проблема, но само тази мярка далеч не е достатъчна, за да се постигне и поддържа добър липиден профил.

„Разбрах, че с храна и билки няма да стане, след като ми установиха синдрома на Жилбер – вроден дефект в обмяната на мазнините. В рамките на теста 3 дни бях на диета с почти пълен глад, а холестеролът скочи до 9,7“, разказва Стоян Б. Въпреки това обаче той следва диетичен режим, съобразен с изискванията при хипертония и висок холестерол: без тлъстини, само определен вид месо, с редовна консумация на риба, почти не употребява алкохол, не е опитвал варено или пържено яйце от години, забравил е вкуса на маслото, старае се да избягва храните с трансмастни киселини.

„Ако отклонението от нормата за стойностите на липидите е над 30%, само с хранителен режим едва ли ще стане“, смята доц. Василев.
В останалите случаи този подход може да се обсъжда, но само при условие че човек го превърне в новия си начин на живот оттук нататък. „Мнозина се заблуждават, че диетата трае, докато намалят холестерола, и след това си започват постарому. Това не води до нищо добро“, коментира кардиологът. Става дума за пълно пренастройване на начина на хранене и начина на живот под наблюдението на специалист, и това продължава завинаги. Не е лесно, иска се силна воля, изкушенията са всекидневни, но макар и единици, има и успяващи хора.

В помощ на дисциплинираните идват храни, естествени антихолестеролови средства – например червеният, черният и кафявият ориз, с които при постоянна консумация и при липса на тежки отклонения може да се постигне същият контрол, както с лекарствата, обяснява доц. Василев.

Червеният ориз

е в основата на ново

лекарство, статин,

при който разликата спрямо останалите е в естествения произход на активната съставка.
Ново проучване, публикувано в американско списание, пък показва много добър контрол на холестерола чрез билки, употребявани в традиционната китайска медицина.

Не бива да се забравя, че билките са друг вид лекарства и при тях има правила за употреба, противопоказания, странични ефекти и др. Тези средства са обект на фитотерапията, която има сериозно място и приложение, стига да се свържете с компетентен специалист със съответното образование.

70-годишният днес Стоян Б. е пробвал на своя глава билкови и други природни средства през първите 10-15 години, след като се е озовал в капана на високия холестерол. Понякога дори лекуващият лекар за периода е искал да разбере дали и как действа съответното средство. Нашият пациент е опитвал да пребори холестерола със спиртен извлек от чесън – много мощно средство, което се прилага внимателно по схема, с билката великденче, с продължително пиене на пектин всяка сутрин на гладно, с еликсир от билката бабини зъби, с ленено семе и др. Всеки път нова надежда, охлаждана от следващия тест на холестерола. Повечето пъти е имало позитивни промени, но се е оказвало невъзможно добрият резултат да се задържи във времето.

Така стигаме до

сурова истина – постоянният

ефект може да се осигури

само чрез лекарства. 

Срещу тях мърморят и самите пациенти, защото с годините се проявяват немалкото им странични ефекти. Намалява се мускулната маса, периодично се получават промени в чернодробните ензими – при някои дотолкова остро, че се налага лечение на черния дроб, човек се алергизира и др.

Изброените нежелани ефекти са познати и на Стоян Б. Срещу алергичната реакция пие настойка от пелин и прави 1-месечна почивка от статините по веднъж-два пъти годишно. Сега е на лекарството с активна съставка от червен ориз, което обаче се оказва недостатъчно за желаното намаляване на холестерола в неговия случай. В комбинация с лекарството, съдържащо терапевтична доза омега-3 мастни киселини обаче започва да върши работа и пациентът е доволен. С неговия лекар са пробвали и замяна на статините с фибрати, но и те се оказали неефективни конкретно при него.
Всяка фракция на холестерола ли може да бъде повлияна от лекарства?

Зависи от вида на дислипидемията. На теория – да, но пак има нюанси. Оказва се, че изкуственото повишаване на „добрия“ холестерол чрез медикамент не само не води до по-добри резултати, даже обратно. „Това поставя големия въпрос: може би хората с генетично по-висок HDL имат и допълнителни фактори, за които не знаем, и това е просто

маркер за защита на тялото

срещу атеросклероза“,

разсъждава доц. Василев.

И докато тези хора са извадили късмет по отношение на атеросклерозата, за тези с лошия късмет – страдащите от фамилна хиперлипидемия, медицината търси нови решения. За България няма статистика колко са страдащите, говори се за малко под 10% от населението. Съвсем скоро предстои стартът на първото такова проучване. „Има данни от северноевропейските страни, но те не са съотносими към българското население, защото там имат 3 пъти по-малко диабет. Сред моите пациенти с комплексни лезии диабетиците са 30-40%, докато при тях са 10-12%“, обяснява доц. Василев. Според него повечето диабетици трябва да пият статини, особено ако имат изяви на атеросклероза.

Най-новото решение за фамилната хиперлипидемия е моноклонално антитяло, за което се смята, че не само спира развитието на атеросклерозата, но и води до обратно развитие. То е в позитивния лекарствен списък у нас – реимбурсира се от здравната каса, и в препоръката за включване пише, че при пациенти с фамилна хиперлипидемия употребата му намалява сърдечносъдовите инциденти с 46% за целия живот. Иновативният медикамент може да се изписва на хора, при които „лошият“ холестерол не може да се намали с обичайните статини, и на такива, които имат непоносимост към тях или противопоказания за употреба.

За лекарствата, понижаващи холестерола, клиничните проучвания доказват: достигането на прицелните стойности на липидите води до намаляване на смъртността – най-важният показател за ефективност на всяко лечение, казва доц. Василев. 

Какво може да направи човек

срещу високия холестерол?

На първо място, да води здравословен начин на живот. Основните социалнозначими заболявания – сърдечносъдови, диабет, рак, имат общи корени и полезните мерки са валидни за всички. Храненето със сигурност има главна роля, както и редовната физическа активност.
Правилното хранене трябва да стане начин на живот, а не да се налага да се променят вредните навици при вече установено заболяване.
Някои нутриенти имат ключово значение за намаляване на общия холестерол и опасните фракции LDL и триглицериди.

Те действат срещу усвояването на холестерола, намаляват общото възпаление в организма и оксидативния стрес и укрепват кръвоносните съдове.

Важен елемент в борбата с холестерола е достатъчният

прием на витамин С.

Взет като добавка към

дневния хранителен режим

той може да намали лошия холестерол и триглицеридите, сочи анализът на 13 големи проучвания, в които са давани най-малко по 500 мг витамин С всеки ден в продължение на 3 до 24 седмици.

Помагат и витамините В5 (пантотенова киселина), В3 и Е. Приемът им трябва да се консултира с лекар.

Добре действа и

приемът на коензим Q10,

както и на храните, съдържащи ликопен (доматите), полифеноли, флавоноиди, ресвератрол, омега-3 мастни киселини, алфа-линоленова киселина, фибри.

Влиятелен съюзник срещу високия холестерол е чесънът, както се убеждава и нашият пациент Стоян Б. Доказано е, че дневният прием на 600 до 900 мг стандартизиран алицин (активното вещество на чесъна) намалява LDL. Консумацията на стар чесън показва най-добри резултати за подобряване на ендотелната функция и еластичността на съдовете. Намалява усвояването на холестерола в червата и разгражда ензимите, от които зависи неговият синтез.

Не допускайте фастфуд

в ежедневието си

и създавайте здравословен хранителен стил на децата. Заради навлизането на т.нар. западен стил на хранене в Китай в последните години страната отчита епидемия от диабет сред децата и готви програма за връщане към традиционния тип хранене.
Трансмазнините, използвани при приготвянето на фастфуд, са най-големият враг на кръвоносните съдове.
Съдържат се и в храни като вафли, сухи пасти, нискокачествени торти и шоколадови изделия, бисквити и др.

Лененото семе помага

под формата на храна,

като намалява възпалителната реакция в организма, инсулиновата резистентност, увеличава „добрия“ холестерол и др. Препоръчват се от 14 до 40 г на ден. Благоприятна е и консумацията на чиа – по 25 г на ден.

Сусамът намалява „лошия“ холестерол и се препоръчва в количество по 40 г на ден, според американското издание „Хранителни и интегративни стратегии в сърдечносъдовата медицина“.

Препоръчват се сурови ядки

– бадеми и орехи, всеки ден.

Маслините, суровото тиквено и слънчогледово семе са по-добрият вариант за доставка на полезните ненаситени мазнини, отколкото да се употребяват високи количества зехтин и олио.