Сълзи в очите на Милен Цветков, когато го свалят от сутрешния блок

Събира целия си екип миналото лято като за последно сбогом

Гледал на трудните епизоди в живота като на сапунени балони - прескачаме от неприятните в приятните, докато ни е отредено

Ако минеш неговата школа, можеш да отидеш на военна мисия в Ирак, шегуват се колегите му

Мон Дьо мечтаел да работи с него и когато Милен му се обадил, той го отрязал: "Аз пък съм папата"

Повечето хора познават Милен Цветков като чепатия журналист, на когото не му пука за нищо. Най-близките му обаче знаят, че жестоките удари под кръстта, които винаги преживява тежко, са били свалянията му неведнъж от ефир.

“През март 2011 г. Милен точно беше поканен отново да работи в Нова телевизия - споделя пред “168 часа” колегата му и приятел Златина Иванова. - Бяхме ходили до EBF (телевизията, която го беше приютила след поредното му сваляне от национален ефир), за да си вземе документите за прекратяване на договора му там. На връщане към Нова телевизия той стана емоционален и ми разказа

как е бил освободен последния път от същата медия,

в която сега започваше новият сезон на предаването му. Сподели, че никога няма да забрави как са го повикали и са му съобщили, че е уволнен. И най-вече усещането след това - слязъл от петия етаж, където се намира администрацията на “Нова”, и излязъл пред сградата. Казал си, че

от утре няма да води сутрешен блок и че отново е без работа

Всичко изглеждало нереално, отнело му месеци, за да го приеме. За него самия нямаше никакво съмнение, че е заради медийния комфорт на властта, както всъщност и последния път през 2018 г., когато свалиха “Часът на Милен Цветков”. Затова и беше благодарен, че е успял да си намери работа и че в EBF му бяха дали ефир и препитание. Тогава за първи и последен път видях сълзи в очите на Милен Цветков. Въпреки това ми каза, че човек в крайна сметка трябва да приема отделните епизоди в живота си като сапунени балони - абсолютно независимо един от друг. Така според него

човек се справял по-лесно с трудните периоди

Твърдеше, че просто има по-кофти, но после и по-приятни балони и че всъщност ние прескачаме от един в друг, докато ни е отредено.”

Иванова помни, че тогава това й се сторило добър похват, но после бързо си дала сметка, че прилагането му изобщо не е толкова просто.

“Милен обаче беше много борбен и силен характер и явно при него се получаваше - обяснява тя. -

Не мисля, че някога съм го виждала паднал духом

или сразен. В същото време като човек той имаше изключително семпли желания и нужди. Но пък те бяха пълна противоположност на желанията и нуждите на журналиста Милен, които на всички често ни се струваха непостижими или поне много трудно осъществими. Съвместната работа с него беше такова предизвикателство, че по-опитните колеги се шегуваха, че ако си минал неговата школа, можеш и на военна мисия в Ирак да ходиш след това.

С него уроците се учеха по трудния начин,

но пък уроците, които той даваше, не можеха да бъдат научени от друг.”

Въпреки че вече неведнъж е свалян от ефир, също много тежко приема махането на “Часът на Милен Цветков” през 2018 г.

“Това буквално го смаза и той не можеше отново да си намери работа - споделя пред “168 часа” Даниела Анадолийска, момиче от последния екип на предаването му. - Разбира се, не се сломи, но това го натъжи, защото Милен обичаше работата си и помагаше на много хора чрез нея. Той беше човек, който може да те научи на всичко, въпреки че всички сме имали притоворечиви отношения с него, особено когато реши да свали тема в последния момент.

За съжаление, добрите хора си отиват

Надявам се да има справедливост.”

Всеки от екипа му се е карал с Милен Цветков поне по 50 пъти на ден, но винаги се удивявали, когато той успявал да направи нещо в ефир, което на никого не му хрумвало.

“Точно се бяхме преместили в новата сграда на Нова телевизия и бяхме поканили хора, които свирят на ръба на кристални чаши - спомня си пред “168 часа” писателят Александър Шпатов, работил при Милен. - Изведнъж в ефир ни казаха, че трябва да свършим по-рано и Милен да закрие предаването.Той изпрати гостите и в този момент се оказа, че е грешка и имаме още 5 минути. Ние какво ли не правихме, за да измислим как да запълним оставащото време. Аз дори опитах да върна гостите, но нямаше как. Когато се върнах в студиото, видях как Милен е взел чашата на единия от хората, удря по ръба й и нещо си говори. Така запълнихме 5-те минути. Всички се заливаха от смях.”

Иновативните умения на журналиста

карали всички начинаещи в професията да черпят опит от него,

въпреки че често не можели да се разберат помежду си.

“В тийнейджърските си години го наблюдавах как води новини и това силно ме беше впечатлило - споделя пред “168 часа” Мариан Станков - Мон Дьо. - Правеше го с непринуденост. Имаше един момент, в който, като закриваше новините, вземаше всички листове и ги удряше на масата. Това ми се струваше като не за българска телевизия. Той беше на друго ниво и затова съм мечтал да работя с него.”

Желанието на младия журналист се сбъдва, но е толкова нереално за него, че известно време не можел да повярва, че Милен Цветков му звъни и му предлага работа.

“Обади ми се, когато беше водещ на четвъртия сезон на "Биг Брадър" - спомня си Мон Дьо. - Когато ми звънна, помислих, че това е майптап. Той каза: “Аз съм Милен Цветков.” А аз отвърнах: “Добре, аз съм папата, и затворих телефона”. Той ми позвъни отново и допълни: “Ама аз наистина съм Милен Цветков”, а аз му казах: “Ако някой се подиграва с мен, ще те намеря и ще видиш какво ще ти се случи”. Беше много смешно, защото

за мен той беше голяма звезда

Не съм си представял, че мога да работя с него, но след този разговор аз стъпих за първи път в ефир на Нова телевизия, където бях част от “Страшният съд”. След това ме поканиха в “Здравей, България”. Това беше голямо щастие за мен, защото Милен беше видял нещо в мен. Нямаше как да отидеш при него и Лора Крумова, без да си подготвен, и да чакаш те да ти оправят материала.”

Талантът на Мариан Станков му помага да запази добри отношения с чепатия журналист. Въпреки това не му спестявал грешките в медията, но и похвалите.

“Много го обичах, той беше специален за мен

- подчертава Мон Дьо. - Милен беше много пестелив на комплименти, но както може да гали, така можеше и да удря едновременно, но без прекалено да те извисява или да унижава. Няма да забравя, когато почина Майкъл Джексън и в ефир имах нещо по този повод, след това Милен ме срещна и ми каза: “Това, което направи, беше на нивото на световна телевизия. Много ти благодаря." Тогава ме удари една емоционална вълна. Аз съм такъв, затова и интервютата ми са мелодрама. Той винаги се е майтапел с този факт, но уважаваше труда ми. Това не попречи обаче седмица по-късно по време на погребението на певеца да ми се скара, че не съм го отразил по някакъв начин.”

Интересното е, че

Мон Дьо неведнъж е канил Милен Цветков за интервю,

но той винаги отказвал с думите: “Аз не съм за теб. Не съм драматичен.”

“Много исках да направя интервю с него, но той все казваше, че не е за моята рубрика - допълва Мариан. - Това ще ми седи като нещо ненаправено с него. Той е герой и се надявам един ден за него да се чете в учебниците, защото виждаше много по-далеч от конвенционалната телевизия. Имаше усет за бъдещето. Това беше силната му страна. Той знаеше, че телевизия се прави с отношение, и изпипваше всеки детайл. От него запомних умението му да различава това, което е Милен като персоналност, и човека от екрана. Това ако може да го науча, да не ми пука за хейта, да не ми пука кой и какво е написал... Това качество му беше безценно. Все едно не се отнасяше за него. И това е житейски урок. А смъртта му не беше инцидент или убийство, тя беше атентат.”

Нелепото в случая е, че от миналата година животът на Милен Цветков започнал да се подрежда отново и да влиза в нормалния си ритъм. Случайно или не, миналото лято като за последно той събрал абсолютно целия си екип от "Часът на Милен Цветков" в Борисовата градина, за да се види с тях, а може би и

без да знае си е взел последно сбогом

“Последно се чух с Милен три дни преди катастрофата и си обещахме скоро да се видим - допълва Златина Иванова. - Когато разбрах за случилото се, още нямаше почти никаква информация. Излязоха първите снимки на колата, веднага я познах, но някак бях убедена, че е жив. В моите представи този човек наистина беше неуязвим. Дори му писах във вайбър. Така и не ми отговори.”