Ще оцелее ли "Лудата банда" от Стара Загора?
Бъдещето на “Берое” потъна в пушека на ТЕЦ “Марица-изток II”
От четвъртък, 23 декември, държавният ТЕЦ “Марица-изток 2” спиря финансирането на “Берое” - това реши бордът на директорите на енегрийния холдинг. Само ден по-рано министърът на енергетиката Александър Николов обяви, че няма каквато и да е причина, нито пък каквато и да е пазарна или финансова логика едно от дружествата в най-тежко финансово състояние да подпомага спортна, футболна или какъвто и да е друг тип социална дейност, когато финансовите му резултати не му позволяват.
В “Берое” са в шок, тъй като решението им идва неочаквано, като гръм от ясно небе. Най-точно описа ситуацията във фейсбук кметът на Стара Загора Живко Тодоров, сам заклет фен на отбора, веднага след като решението стана известно: “Днес са взели решение да спрат финансирането на “Берое”. Дори не искам да коментирам дали е правилно, или не. Аргументи има и в двете посоки. Но! Не може от днес за днес! Как ще завърши отборът първенството? Някой помисли ли? Някой уведоми ли местната власт, феновете, даде ли се нормален срок да се потърси нов собственик? Отговорът е НЕ! “Берое”
е емблема на града
и беше редно поне да завърши сезона и да се даде достатъчно време за намиране на нов собственик! Явно това е най-големият проблем в държавата!”.
Феновете се стягат за бунт на 28 декември пред общината. Те поканиха министъра на енергетиката Александър Николов на среща и ако не дойде, обещаха да затворят и магистрала “Тракия” за празниците.
В града се ширят слухове за италиански инвеститори, за обединение на фирми, за един куп варианти. Едва ли обаче някой ще даде 5 милиона лева за акциите на клуба, както искат от теца.
Проблемът е един. С решението от днес за вчера клубът може да загуби целия си състав и с това да се повлече към небитието. По данни на transfermarkt в момента в Стара Загора има играчи за 5,67 млн. евро, без да броим юношеската школа. Най-скъп е Серган Юсеин, който струва около 480 000 евро. Или с други думи, съставът е двойно по-скъп от финансирането на държавната фирма.
Всъщност на практика “Берое” стана държавен отбор от септември 2011 г. след политическо решение. Тогава тецът подписа договора си за “Берое”. Това се случи с благословията на управляващите по това време, а новината първи съобщи тогавашният премиер Бойко Борисов при едно от посещенията си в Стара Загора. В знак на благодарност от управата на клуба връчиха на Борисов беройска фланелка с номер 9 и изписано неговото име на нея. Решението бе прието с удоволетворение от жителите на града, които още от социализма се оплакват, че точно тецът ги обгазява редовно.
И видяха някакво
възмездие за
страданията си
По-късно от клуба уточниха, че държавната ТЕЦ е получила безвъзмездно под формата на дарение 50-те хиляди акции на “Берое”, предадени от сдружението с нестопанска цел “Бизнесът за “Берое”, което до онзи момент основно издържаше клуба - с 49 999 акции, и 1 акция от сдружението с нестопанска цел “Национален фен клуб “Берое” - Стара Загора”.
Още в първите дни на управлението си новите собственици пуснаха осветлението на стадиона, което не работеше от деветдесетте години на миналия век, после подмениха тревното покритие на футболния терен. ТЕЦ-2 държи на концесията на градския стадион в Стара Загора и се грижи за поддръжката му. Сега и това е под въпрос.
Годишният бюджет на “Берое” е около 6 милиона лева, 5 милиона от които идват от държавната централа. Тези пари са не само за представителния футболен отбор, но и за издръжката на детско-юношеската школа на клуба и за поддръжка на базата. Парите идваха редовно и сътресения в клуба нямаше.
През тези 10 безметежни за “Берое” години отборът успя да
завоюва веднъж купата на България - през 2013 г., след като го бе направил и през 2010 година. Пак през 2013 г. отборът спечели и суперкупата на България. През 2015 г. той завърши на второ място в първенството, година по-късно - на трето. Игра и в европейските клубни турнири. В Стара Загора бяха привлечени едни от най-добрите футболни треньори у нас, сред които Петър Хубчев, Илиян Илиев, Димитър Димитров-Херо... Но отборът така и не стигна до първото място и засега единствената титла в историята му остава тази от 1986 година, спечелена след разформироването на “Левски” и ЦСКА и обединението на целия елит срещу пловдовския “Ботев”, тогава “Тракия”, направен служебен шампион.
Сега “Берое” зимува на седмо място в класирането на Първа лига.
От първия ден след като финансирането спря, старши треньорът Петър Колев, а и цялото ръководство са в неведение какво предстои. Спешно се търси нов собственик, но кандидати по-скоро няма, макар че акциите на клуба бяха предложени за продажба веднага след решението на БЕХ.
Ако не се намери финансов благодетел, “Берое” най-вероятно подобно на “Царско село” няма да завърши първенството или ще играе с юноши. Според най-черния сценарий футболистите, ако не получат заплатите си, могат да разтрогнат договорите си по вина на клуба. Макар и да има интерес към тях дори и от чужбина, те сега не могат да бъдат продадени, тъй като евентуалните купувачи ще предпочетат да ги привлекат скоро без пари като свободни агенти. Става безсмислен и планираният подготвителен лагер в Турция, тъй като нито самият Петър Колев знае дали ще остане - преди финансовия трус дори се говореше, че “Берое” има интерес към Любослав Пенев като нов треньор, нито пък с кои футболисти ще разполага. Имаше планове за привличане например на централен нападател на мястото на вечния голмайстор на българското първенство Мартин Камбуров, но при новата ситуация може и да няма нови играчи.
Ще последва ли Стара Загора футболната съдба на градове като Бургас, Русе или Габрово?
Не за първи път “Берое” попада в подобно положение, но досега все успяваше някак да изплува над водата. Почти веднага след промените у нас през 1989 г. като негов финансов благодетел се появи колоритният Атанас Атанасов - Кеби от Варна. И почти нямаше проблеми, докато Кеби имаше пари. След това обаче те свършиха и тимът изпадна. И остана скандалният случай с опита за купен мач от страна на “Янтра” (Габрово).
След като изпадна от елита по-късно, отборът се обедини с “Олимпик” от Тетевен и чрез тази административна “врътка” се върна в “А” футболна група, а негов президент и собственик стана Станислав Танев - Камилата. Танев си е родом от Стара Загора и винаги го е теглело натам. “Олимпик” се появи първо в село Галата и стана едва вторият селски отбор в елита на първенство от Европа след един шведски. След това бе преместен в Тетевен и след това в Стара Загора. Тогава се появи и първият прецедент, след като в една дивизия играеше “Олимпик-Берое”, а оригиналният клуб риташе в четвърта дивизия.
След това дойде и Николай Банев. Той се разсърди на публиката през 2007 г. и спря да издържа отбора, намесиха се ветераните на клуба и фирми от местния бизнес, които крепиха положението до 2011 година. По неясен начин акциите бяха прехвърлени от синдика на фалиралото дружество на Банев към новите собственици, и то без нито един лев от задълженията. Сред тях беше и Христо Ковачки с неговия “Брикел”. От това време - късната есен на 2007 г., е и славното понятие “Лудата банда” - тогава под ръководството на своя капитан Ваня Джаферович футболистите играеха и печелеха мачовете си, без официално да имат треньор и да получават заплати. И въпреки това даваха всичко от себе си.
Това едва ли може да се случи сега. Повечето играчи в “Берое” са чужденци. Наистина професионалисти, но тъкмо там е проблемът - за да играят, те трябва да получават договорените си заплати и едва ли имат сантименти към “Берое”. Само с юношите си отборът не може да продължи, тъй като в него трябва да има и играчи с професионални договори, но може бързо да ги подпишат.
Ако отборът се разпадне заради безпаричие, той няма да получи и лиценз са следващото първенство, тревожат се в Стара Загора. Ако бяха изчакали с крайната мярка “Берое” да завърши първенството, той вероятно щеше да бъде в топ 6 и това щеше да бъде своеобразна реклама за привличането на нови спонсори, казват още тук.
Сега ситуацията е такава, че сред фирмите в Стара Загора не се очертава кандидат за “Берое” и ентусиазмът им от 2007-2008 г. едва ли ще се повтори. Някои от главните действащи лица тогава, като “поета с фабрика” Митко Динев вече не са в активния бизнес, други - като “Загорка” или “Градус” на Иван Ангелов, помагат на други спортове, трети - като американските “марици”, никога не са се ангажирали с футбол, техните социални програми са други.
Някога, през март 1970 г., когато “Берое”
административно и по заповед “отгоре” бе изваден от “А” група
заради ексцесиите на стадиона по време на един мач с “Левски-Спартак”, в Стара Загора на практика се проведе една от първите стачки в социалистическа България - тогава работници от Азотно-торовия завод не отидоха на работа, а на площада, за да протестират срещу несправедливото наказание на отбора.
Денят е 22 март 1970 г. По традиция градският стадион в Стара Загора започва да се запълва още от обяд. “Левски-Спартак” води жестока битка с ЦСКА “Септемврийско знаме” за шампионската титла, която е спечелена предходния сезон от “армейците”. “Сините” нямат победа в Стара Загора от 1958 г. и няма да имат чак до 1976 г. Предния ден ЦСКА “Септемврийско знаме” печели в Пловдив, побеждавайки “Тракия” с 0:1. Мачът в Стара Загора предполага да бъде напечен. Стадионът е запълнен до краен предел, а своето място в ложите е заел министърът на вътрешните работи Ангел Солаков, който е известен почитател на “сините”.
Всичко това дава своето отражение и на терена. Сблъсъкът е жесток, изпълнен с много нерви и напрежение. След нулево първо полувреме Георги Белчев открива резултата в 65-ата минута на мача - 1:0 за “Берое”. “Сините” не могат да установят контрол над играта и поне да стигнат до изравнително попадение. Стига се до самия край на двубоя. Минутата е 89-ата.
Гостите стигат до корнер, а Сашо Костов нажежава обстановката преди изпълнението му, след като взима лимонадено шише от пистата и имитира, че ще го хвърли срещу публиката.
Феновете настръхват и нахлуват
на терена, окупирайки флагчето за изпълнение на ъглов удар. Костов все пак центрира, а Тодор Кръстев е заел добра позиция и по всичко личи, че ще улови топката. Кирил Ивков и Васил Митков от гостите обаче събарят стража на “Берое” и Добромир Жечев засича топката с глава, пращайки я в мрежата - 1:1. Вместо да отмени гола обаче, реферът Борис Трендафилов от Асеновград посочва центъра.
Тогава по трибуните и на терена става страшно. Вратарят Кръстев и останалите играчи бурно искат обяснение от съдията. Публиката пък щурмува официалната ложа, където е министър Солаков в компанията на двукратния олимпийски шампион по борба Боян Радев. Кордонът е разкъсан, а към Солаков политат бутилки и всякакви предмети. Прякото предаване на двубоя е прекъснато, защото този акт се счита за бунт срещу властта. Милицията все пак извежда министъра, но привържениците на “Берое” за пореден път окупират изходите на стадиона.
Веднага на мястото пристигат две пожарни коли, които да разпръснат подивелите фенове. Те им отговарят с канонада от камъни и бутилки.
Реферът Трендафилов е измъкнат преоблечен
като милиционер, за да не бъде разпознат и линчуван.
Обстановката се успокоява и цяла седмица не се съобщава нищо по случая. Признат е резултатът 1:1 и двата отбора печелят по една точка. Новината обаче пристига след седмица. Тогава “Берое” гостува на “Дунав” в Русе. Играчите на двата отбора вече загряват, когато от София пристига нареждане мачът да не се състои. Беройци се качват на рейса си и се завръщат в Стара Загора. На другия ден в столицата се привикани шефовете Бончо Мерджанов и ген. Делчо Делчев заедно с треньора Анастас Ковачев. На тримата е съобщено, че “Берое” е изваден от “А” група с решение на Борис Велчев, Трендафил Мартински и Съботин Събев. Има и индивидуални наказания - Ковачев получава забрана да се занимава с футбол до живот. Треньорът е привикан при шефа на БСФС, за да признае “грешката” си. Той обаче не го прави и запазва достойнството си. “Правдата е една и всички я видяха”, казва тогава треньорът, който така и не е реабилитиран. Отнето е званието му “заслужил треньор”. До живот са наказани още вратарят Тодор Кръстев и защитникът Атанас Атанасов, които обаче по-късно са помилвани.
Освен работниците целият град е настръхнал. Според документи на ДС градът е на крачка от масова стачка. Тогава местните партийни първенци Васил Шанов и Стойо Неделчев - Чочоолу отиват на спешна среща с Тодор Живков. Тя се провежда в Нареченските минерални бани. Срещата обаче не носи успех и решението остава в сила. Хилядите протестни писма, изпратени до БСФС, също не помагат.
Да, “Берое” има една от най-многобройните и верни агитки, но едва ли сега феновете биха могли да организират подобен протест. А и къде? Магистралата изглежда най-подходящото място.
Но нали по Коледа стават чудеса? Въпреки всичко в Стара Загора се надяват на чудо, за да го има и занапред “Берое”, който да възкръсне като птицата Феникс. А и нали няма мое, няма твое, светът е “Берое”!
Коментари