Защо Нидерландия пусна Румъния, а нас – не

И как избирателната система определя шансовете за Шенген

Две държави ни отрязаха за Шенген – Нидерландия и Австрия. И в двете парламентът се излъчва чрез партийнолистова избирателна система (ПЛ), точно като у нас. Има ли връзка между едното и другото?

Има, разбира се. Знае се, че при ПЛ парламентът е силно фрагментиран, тъй като в него се попада с много малък дял от вота – бариерата обикновено е около 4 процента, понякога е и по-ниска. Това пропуска партии, които заемат непопулярни и крайни позиции, да ги наречем партии екстремисти. И тъй като лошият пример е заразителен, умерените започват да им подражават.

По-конкретно, в Нидерландия имаме ПЛ избирателна система и доста фрагментиран парламент. Нито една партия не е имала мнозинството от XIX век насам. Правителствата се съставят с големи мъки от ляво-десни коалиции, в които партиите изповядват едни принципи, проповядват други, а прилагат трети. И затова съюзите им са рехави и нетрайни.

От над 10 години водеща в коалициите е Народната партия за свобода и демокрация (НПСД), начело с премиера Марк Рюте – същия, който се изцепи, че у нас границата се минавала срещу 50 евро. Основният душманин на всички “системни” партии е крайнодясната Партия на свободата, водена от националиста Герт Вилдерс – пръв приятел на България. Ако зависеше от него, би ни изхвърлил от Европейския съюз на мига. През 2017 г. партията на Вилдерс спечели 20 места от общо 150 в долната камара на парламента, с което зае второ място в класацията и погледна към първото.

Коалицията на власт е четирипартийна. И четирите партии се кълнат, че никога не биха се коалирали с Вилдерс. Но и четирите се учат от него. Главна причина за успеха на Вилдерс бе ужасът на холандците от миграционната вълна. За да се предпази, НПСД прие програма, която отговоря на тези страхове, но с доста по-културен тон.

Разбира се, от българска гледна точка програмата на НПСД не е никак културна, но все пак е по-малкото зло в сравнение с идеите на Вилдерс. За нас най-интересна е идеята за “Мини-Шенген”. Предлага се страните, към които мигрантите се стремят, да възстановят границите си със своите съседки в ЕС и строго да ги охраняват. Не е ясно кои държави от днешната шенгенска зона ще останат отвън, но почти със сигурност сред тях са Гърция и Италия, а защо не и Испания и Португалия.

Фактът, че този път Рюте раздели България от Румъния, е съвсем естествен. Няма какво да се обиждаме. Вярно, в миналото ни слагаха заедно, но по други причини. Тогава Холандия се уплаши от притока на румънци и българи, особено от по-мургавите и отложи с няколко години отварянето на пазара на труда.

Сега обаче става дума за мигрантите от Азия и Африка. Ние сме външната граница, която пуска потока. Затова нямаме право на Шенген. Това не важи за Румъния, тя по-скоро е потърпевша от пролуките на българската граница с Турция. Затова според Рюте Румъния може, а България – не.

П

усне ли и България, на следващите избори Вилдерс ще го мачка, че е излъгал в програмата си. А при ПЛ системата изборите връхлитат често и неочаквано.

Програмата на НПДС предвижда заловените мигранти да бъдат връщани там, откъдето са влезли в ЕС, т.е. в България. Значиq ако ги заловят в Румъния, трябва да ги връщат в България. Много ясно, че ще ни разделят.

“Мигрантите - пише в програмата - се настаняват на холандската граница в затворени помещения. Те могат да излизат от тях само когато незабавно напускат страната. Те се връщат в своята страна или биват изпращани в издържани от Нидерландия места за посрещане в района.” Казано с думи прости, програмата предвижда мигрантите да бъдат затваряни в концлагери. Вярно, в тях ще има всички условия, но няма да могат да си подадат носа навън. Хубавото е, че ако подпишем договор да приемаме миналите през наша територия туристи, ще получим пари за разходите по концлагерите, а също така и помощ за охраната на границата.

Няма да навлизам в дебрите на програмата, само ще добавя, че благодарение на нея през 2021 г. партията на Рюте укрепи позициите си, а тази на ултранационалиста евроскептик Вилдерс загуби три мандата и мина от второ на трето място. Така европейските ценности бяха временно спасени, тъй като умерената партия НПДС стана неумерена.

Т

ази година миграционната вълна отново надигна глава и нищо чудно Вилдерс пак да възлезе върху нейния гребен. Би било самоубийствено точно сега Рюте да ни пусне в Шенген. Защо да дава козове на холандския Волен Сидеров? Когато си лидер в четворна коалиция, трябва винаги да си готов за нови избори. Питайте Киро.

Подобно е положението и в Австрия – културна и толерантна страна, но партийно-листовата избирателна система винаги пуска в политиката някой радикален националист. В случая това е Партията на свободата. През XXI век и нейното влияние следва миграционните вълни – расте и спада заедно с тях. Щат - не щат, центристките партии са принудени да се защитят от нейната идеология, като приемат части от нея.

Това е динамиката на партиите при партийнолистовата (ПЛ) избирателна система. Отначало екстремната партия едвам-едвам изпълзява над бариерата, но започва да черпи сили от провалите на “системните” партии и набъбва, набъбва, докато в момент на криза поема лидерството. Така например партията на Хитлер печели едва 2,6% от вота през 1928 г. и взема едва 12 от общо 491 мандата в Райхстага. Партия - буболечка. Но през 1929 г. започва световната криза, германската икономика се срива и на изборите през 1930 г. нацистите получават 18,3% от вота.

Демократичните партии се сменят, правят коалиции, но нито една не се справя с управлението. Изборите зачестяват. През юли 1932 г. нацистите вземат 37,3%, а през ноември - 33,1%. През февруари 1933 г. хората на Хитлер подпалват Райхстага и става каквото става.

В Гърция кризите на партийнолистовата система докараха до военен преврат през 1967 година. А във Франция партийно-листовата система докара партиите до такова отчаяние, че викнаха на помощ генерал Дьо Гол и му дадоха извънредни пълномощия, да прави каквото си ще. У нас от години вече управляват все генерали, а партиите бягат от властта като от чума. Сега един генерал, който вече бе служебен премиер, чака третия мандат. Дано той ни вкара в Шенген.

Разбира се, при мажоритарния вот динамиката е коренно различна – ако си краен, не попадаш в парламента. На изборите през 2017 г. партията на Мари льо Пен беше крайно националистическа и вкара едва 8 човека в парламента. Тази година си смени тотално имиджа, обяви се за умерено-центристка и взе 89 мандата! В Холандия Рюте заимства от Вилдерс. Във Франция е обратното, Льо Пен заимства от Макрон. Ето как действат избирателните системи.

Където има мажоритарен вот – приобщават. Където има ПЛ система – гонят. И после идват генералите.