Пеле - марионетка на диктатора
Генерал Емилио Гарастазу Медичи изисква демонстрация на близост с Пеле, за да присвои образа му и да укрепи имиджа си
Притиснат, Краля се съгласява да участва на световното в Мексико и става лице на диктатурата, измъчван от терзания: “В този момент не исках да бъда Пеле”
19 ноември 1969 г. Стадион “Маракана” в Рио де Жанейро.
“Краката ми трепереха”, спомня си Пеле в документален филм за живота си. Подготвя се за дузпа. Сам и ужасен, той си мисли: “Не мога да пропусна това.”
Вратарят се готви за удара от звездния нападател на “Сантош”. Той отгатва правилно... но пак изпуска топката. Пеле отбелязва пред очите на 100 000 фенове. Страхът е само негов - радостта принадлежи на всички! Мнозина нахлуват на терена, ликувайки, след като техният Бог се записва във футболната история, като отбеляза и своя гол №1000.
Три дни по-късно тогавашният диктатор на Бразилия, генерал Емилио Гарастазу Медичи, иска среща с Пеле. Краля се подчинява и незабавно отлита за столицата.
През 1968 г. диктатурата се утвърждава чрез разпускането на Конгреса.
Президентът Артур да Коста-и-Силва съсредоточава властта в ръцете си - много права и свободи са прекратени. Установена е политика на цензура, докато произволните арести и изтезания се превръщат в инструменти за изкореняване на политическото дисидентство. За да скрие престъпленията си, хунтата се нуждае от блестящ успех на международната сцена.
В този климат на институционален терор генерал Медичи - наследникът на Коста-и-Силва - редовно е виждан в неделя в ложата на стадион “Маракана”. Тъй като хората обичат футбола, новият прозорлив диктатор решава да използва спорта, за да се дистанцира от мръсните действия, които се случват зад кулисите. Трябва му да открадне малко от блясъка на обожаваната звезда за лична изгода. Трябва му картинка, изображение, което да се запечата директно в съзнанието и да попие дълбоко в душите на народа.
Футболистът Пеле е на върха в своята игра: “Той беше най-известната човешка фигура не само в Бразилия, а и в света. За Медичи беше от решаващо значение да си присвои образа му”, спомня си Евклидес де Фрейтас Коуто, специалист по връзка между футбол и политика.
Медичи настоява да се снима с Пеле, който усмихнат демонстрира близост, а отличното му позиране помага на диктатора да укрепи имиджа си на обикновен човек, обичащ спорта.
Краля опитва да оправдае себе си, като казва: “Не мисля, че можех да направя нещо друго. Аз съм бразилец и искам само най-доброто за Бразилия. Напълно съм убеден, че съм направил много повече за Бразилия с моя футбол - с моя начин на живот, от много политици, на които им се плаща, за да го правят.” И допълва предпазливо по отношение на политическите си възгледи: “Винаги съм държал вратите отворени, всеки знае това. Дори в най-лошите моменти. Хората винаги искат да заема страна”.
След пиар акцията, последвала 1000-ия гол на Пеле, следващата цел на бразилската диктатура е триумф на световното първенство през 1970 г., което ще се проведе в Мексико. Само че има голям проблем. След горчивото поражение на Бразилия в Англия четири години по-рано Пеле обявява, че няма да се върне на друг международен турнир:
“Нямам намерение повече да играя на световно първенство… Там никога нямам късмет”. Пеле емоционално заявява това, въпреки че печели световната купа през 1958 г. и 1962 г.
В този момент обаче диктаторът Медичи отчаяно се нуждае от Пеле.
Коментари