Световните знаменитости и проклятието на алкохола
Зад теорията за "гении с бутилка" често се крият творци и политици, съсипани от живота
"Пиенето е като хазарта. Излизаш една вечер да пиеш навън и нямаш идея как и къде ще приключиш. Може всичко да мине супер, а може и да е катастрофално. Като хвърлянето на зара", казва известният певец и поет Джим Морисън. Вокалът на култовата група "Доорс" си отива едва на 27 след години злоупотреба с наркотици и алкохол.
Морисън далеч не е единственият, който се поддава на дяволското опиянение - световната култура буквално е пропита с алкохол.
Според психолозите много често алкохолът при известните хора не е въпрос на хедонизъм, а на саморегулация - опит да овладеят тревожност, депресивни състояния или травми. При публичните личности тези състояния се задълбочават от факта, че
всяка тяхна
проява е под лупа
Те са лишени от анонимността, в която обикновените хора могат да се скрият, когато страдат. И когато публиката вижда известен човек в нетрезво състояние, често реагира с насмешка, без да се замисли какво се крие зад поведението му.
Парадоксално, но някои творци са отдавали таланта си на пиенето. Никъде този феномен не е така разпространен, както сред писателите. Писателят Чарлз Буковски, всепризнат "експерт" по тези проблеми, приживе някъде казва: "Лудите и пияниците са последните светци на епохата". Вероятно е имал предвид, че става дума за хора, които не могат да се нагодят към живота с неговите несправедливости, лицемерие и корупция. Наричан Краля на пиянската литература, Буковски не просто пие - той живее чрез пиенето. В романите му (като "Поща", "Жени", "Фактотум") главният герой Хенри Чинаски върви ръка за ръка с бутилката. За него пиенето е форма на философия - не бягство, а противопоставяне на едно абсурдно, бюрократично, безсмислено общество.
Подобно отношение към алкохола е имал и Ърнест Хемингуей, на когото приписват рецептата за успех:
"Пиши пиян,
редактирай трезвен."
Носител на Нобелова награда, военен кореспондент, боксьор, рибар и основател на култа към "мъжественото страдание", Хемингуей е известен с любовта си към мохито, дайкири, уиски и всякакви напитки, които могат да се пият под палма или след сафари.
Помагало ли му е пиенето? Критиците спорят, но много от силата и реализма в творбите му ("Старецът и морето", "Сбогом на оръжията") идва от суровата чувствителност, вероятно изострена от алкохола.
Проблеми с пиенето е имал и бащата на готическата литература и детективския жанр Едгар Алън По. Животът му е поредица от трагедии, бедност и алкохол. Смята се, че е бил алергичен към алкохола, но въпреки това - или именно затова - често е пиел до крайност. Вероятно алкохолът е отключвал въображението и кошмарите, които захранват творбите му, но също така му е съсипал здравето и живота.
А един от най-известните пияници сред писателите е Франсис Скот Фицджералд. Авторът на "Великият Гетсби" е
лице на разкошната,
пиянска епоха
на 20-те години на ХХ век. Заедно със съпругата си Зелда живее бляскаво, разточително... и деструктивно. Пиенето му е било едновременно част от образа и опит да се справи с психическия срив на Зелда. Помогнало ли му е? Може би за кратко - за вдъхновението и емоционалната дълбочина. Но също така го съсипва физически и психически.
Друга категория знаменитости, чиито успехи най-често се свързват с алкохола, са рокзвездите.
Ози Озбърн, бившият фронтмен на "Блек Сабат", е ходещ мит, който е оцелял въпреки ужасяващи нива на алкохол и наркотици. Легендата разказва, че веднъж уринирал върху Алеята на славата, след като пил абсент с "Мотли Крю". Като сценичен образ със сигурност пиенето му е помагало, но в реалния живот - щетите още се броят. И както сам признава неотдавна: "Не пия вече... поне не като преди. Сега оцелявам."
Няма спор, че този порок е довел до ранната смърт на някои от най-прославените рокаджии. Кърт Кобейн ("Нирвана") често казва, че "алкохолът беше първото нещо, което замъгли болката". И наистина, макар че хероинът често е фокусът, Кърт не е странял от алкохола - особено в последните години, когато го използва до самозабрава. Но според познавачите на биографията му става дума по-скоро за средство за анестезия, не вдъхновение. Звукът на "Нирвана" е крясък на болката - пиенето не го вдъхновява, а просто го заглушава за малко.
Класически пример в това отношение е Ейми Уайнхаус, която до последно се противопоставяше на опитите да бъде изпратена на рехабилитация заради вредния навик. Алкохолизмът
беше неразделна
част от живота ,
особено в последните години. Казват, че под влияние на водката тя е създала и шедьовъра Back to Black. Но независимо дали този неин последен албум е бил "напоен с трагедия и вино", факт е, че тя си отиде от алкохолно отравяне едва на 27 години. По този начин и Уайнхаус стана част от т.нар. наречения "Клуб 27", в който влизат и такива легенди на рока като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Браян Джоунс, за чиято смърт основна вина имат и спиртните напитки.
Друга категория прочути хора, за които се коментира доколко им е помогнала връзката с пиенето, са политиците. При тях тази привичка нерядко става причина не само за подигравки, а и за отстраняване. Но на някои сякаш не им пречи. Типичен пример беше руският президент Борис Елцин. Колкото харизматичен, толкова и непредсказуем, той остана в историята с емблематични сцени, заснет да танцува пред телевизионни камери като току-що отвързан мечок, видимо на градус.
Дипломати разказват, че веднъж опитал да излезе през погрешната врата на Белия дом посред нощ, по бельо и пиян, мислейки, че отива за пица.
Бившият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер също често залиташе на срещи и галантно целуваше колеги по челото, врата и... неясно къде още. Въпреки официалните обяснения за болки в гърба, мнозина в Брюксел си шушукаха, че "болката е по-скоро във винения сектор", и се подиграваха, че дипломацията му е... "течна".
Все пак за някои Уинстън Чърчил е живото доказателство, че можеш
да водиш война,
докато държиш чаша скоч
Денят му започвал с уиски и сода, обядът - с вино, следобедът - с бренди, а вечерта - с шампанско. Той буквално е писал речите си в облак от дим и пари на алкохол. И по изключение, изглежда, ако не му е помагало, пиенето не е попречило на бележития британски държавник да остане в историята.
Но все пак истината е, че за много от тези известни личности пиенето е било начин да се справят със социален натиск, вътрешна тревожност, бурни емоции или просто скука. Да кажем, че алкохолът е "помогнал", би било вярно само до известна степен. По-скоро тези хора са имали огромен талант, а пиенето е било... тяхна неудобна муза. А за нас остава само да се придържаме към набиращия все по-голяма популярност в социалните мрежи шеговит съвет: "Ако си гений - пий с мярка. Ако не си - не пий. Но и в двата случая не пиши във фейсбук след третата ракия."
Коментари