Космически инженери създадават сонди-роботи за измерване на топенето под ледения шелф на Антарктида

Инженери, които са специализирани в изграждането на космически кораби на НАСА, проектират флотилия от подводни сонди-роботи, за да измерят колко бързо изменението на климата топи огромните ледени покривки около Антарктида и какво означава това за покачването на морското равнище, съобщава БТА по информация на Ройтерс.

Прототипът на подводните апарати, разработен от Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА, беше тестван по време на полеви лагер на Военноморските сили на САЩ в Арктика, като през март беше спуснат под замръзналото море Бофорт, северно от Аляска.

„Тези роботи са платформа за пренасяне на научни инструменти до най-труднодостъпните места на Земята", обясни Пол Глик, инженер по роботика в JPL и научен ръководител на проекта „Айс Ноуд" (IceNode), в доклад, публикуван в четвъртък на уебсайта на НАСА.

Целта на сондите е да осигурят по-точни данни за скоростта, с която затоплянето на океанските води около Антарктида топи крайбрежния лед на континента, което ще позволи на учените да подобрят компютърните модели за прогнозиране на бъдещото покачване на морското равнище.

Съдбата на най-големия леден щит в света е в центъра на вниманието на близо 1500 учени и изследователи, които се събраха тази седмица в южната част на Чили за 11-ата конференция на Научния комитет за изследване на Антарктида.

Анализ на JPL, публикуван през 2022 г., установи, че изтъняването и разпадането на ледения шелф на Антарктида е намалило масата му с около 12 трилиона тона от 1997 г. насам, което е два пъти повече от предишните оценки.

Според НАСА, ако се разтопи напълно, загубата на ледения шелф на континента би повишила нивото на световния океан с приблизително 60 метра.

Ледените шелфове са плаващи плочи от замръзнала сладка вода, които се простират на километри от сушата в морето. Те се образуват за хиляди години и действат като гигантски подпори, задържащи ледниците, които иначе лесно биха се плъзнали в околния океан.

Сателитни снимки показват, че отчупването на части от ледниците под формата на айсберги протича с по-висока скорост, отколкото природата може да попълни растежа на шелфа.

В същото време повишаването на температурата на океана води до ерозия на шелфовете отдолу - явление, което учените се надяват да изследват с по-голяма прецизност с помощта на подводните сонди „Айс Ноуд".

Цилиндричните апарати, дълги около 2,4 м и с диаметър 25 см, ще бъдат пускани чрез сондажи в леда или от плавателни съдове в морето.

Въпреки че нямат двигател, роботизираните сонди ще се носят по теченията, като използват специално софтуерно насочване, за да достигнат до „работните зони", където замръзналият сладководен шелф се среща със солената вода на океана или със суша. Допълнителна трудност е, че тези зони са недостъпни за сателитен сигнал.

„Целта ни е да получим данни директно от зоната на топене между леда и океана", казва Иън Фенти, климатолог от JPL.

При пристигането си в работните зони подводните апарати ще изпуснат баласта си и ще се издигнат нагоре, за да се закрепят за долната страна на ледения шелф посредством тризъби шпайкове, които изскачат от корпуса.

След това сондите ще записват непрекъснато данни от леда в продължение на година, включително сезонните колебания, преди да се освободят, за да се върнат обратно в открито море и да предадат показанията чрез сателит.

Досега изтъняването на ледения шелф се документираше чрез сателитни висотомери, които измерваха променящата се височина на леда отгоре.

По време на полевия тест през март прототип на сондата се спусна на 100 метра в океана, за да събере данни за солеността, температурата и теченията. Предишни тестове бяха проведени в залива Монтерей в Калифорния и под замръзналата през зимата повърхност на Горното езеро край Мичиган.

В крайна сметка учените смятат, че 10 сонди биха били идеални за събиране на данни от една кухина на леден шелф, но „имаме още много работа по разработването и тестването", преди да се определи график за пълномащабно разполагане на сонди, казва Глик.