Писарев за Живков: За него Брежнев бе по-страшен от Сталин

Журналистът става свидетел как Добрев и Костов се уговарят да се видят тайно на “Копитото”

Чува как Мара Малеева спешила Тато на срещата му с Шарл дьо Гол: “Иди при Башев
да научиш нещо, какво клечиш тук до Милко Балев!”

Влиза в ателието на Пабло Пикасо за интервю, но художникът дори не го поглежда

Смята, че Людмила Живкова е починала от естествена смърт заради проблемите със СССР и скандала с баща в Боровец

Строен, висок, със сериозна репутация. Такъв бил журналистът Павел Писарев, който тези дни почина на 88-годишна възраст. Той два пъти бе директор на БНТ. Когато излизал от кабинета си, коридорите в телевизията изведнъж опустявали. Бил директен и въпреки че привидно критикувал, всъщност

опитвал да помогне на хората

Историята на живота му е изключително пъстра, достойна за филм. Роден е през 1934 г. в София в семейството на царски офицер и майка германка. Учи във Втора мъжка гимназия, но я напуска, защото е активист в младежка организация. По-късно завършва вечерната гимназия. Още на 19-годишна възраст става комунист, като е приет в т.нар. Сталински набор след смъртта на вожда. Взема диплома по политикономия и година и половина работи като научен сътрудник в Института по икономика към БАН, но след това се насочва към журналистиката. Със своя приятел Владо Костов, който след това му става кум, пишат статия за българо-съветската дружба и решават да я покажат на репортерите в "Работническо дело". Писарев подготвя още 1-2 материала на икономическа тема, след което го канят да работи във вестника.

Междувременно се жени за внучката на Васил Коларов – Цвети. Коларов е бил генерален секретар на Третия интернационал, първият председател на републиката и неин държавен глава. Любопитното е, че Сталин му подарява вила край Москва, която по-късно бащата на Цвети връща на Русия.

През лятото на 1964 г. редколегията решава да го изпрати като

кореспондент

в Париж

За тази цел започва да учи френски, за да бъде одобрен на заседанието на Секретариата на ЦК.

"Не е ли по-добре в Берлин? С френския съм съвсем зле, какво ще стане, ако на заседанието в ЦК някой ме заговори?", възразява Писарев наивно на събранието. Редколегията избухнала в бурен смях, а главният редактор на "Работническо дело" Георги Боков му отвърнал:

“Че кой ти знае там френски, бе, Павле”

Докато е в Париж, Павел Писарев присъства на срещата на Живков и президента на Франция Шарл дьо Гол през 1966 г. Бившият Първи пристига в страната с външния министър Иван Башев, Милко Балев, Мара Малеева и десетина журналисти.

"Няма да забравя как в един момент, когато се бях приближил до Живков и Милко Балев, чух Мара Малеева да му казва: "Иди при Башев да научиш нещо, какво клечиш тук до Милко – споделя приживе Писарев. - Тя направи силно впечатление на французите със своя такт, скромност, култура и нескрит интерес към всичко френско. На официалната среща генерал Де дьо Гол каза, че България е била несправедливо лишена от излаз на Бяло море, а Живков се съгласи: "Българите мислят като вас, г-н президент, но по този въпрос трябва да говорите не само с нас, а и с Москва и с Вашингтон." По време на официалния обяд генералът отбеляза пред външния си министър Кув дьо Мюрвил за Живков: "Добър, хитър политик". Големият дипломат Нино Нинов, който беше основният преводач на Живков, ми сподели, че е чул и друго: "Малка държава, но с голям държавник". Въобще Тато се представи много добре във Франция, представи добре и България. Той си замина, но в двора на посолството остана една лека кола "Рено 11", последен модел, подарена му от заводите "Рено", където беше на посещение."

Оказва се, че

Тодор Живков оставя автомобила,

за да бъде изпратен в Испания като подарък за царя - Симеон Сакскобургготски, защото "не говорел против България и уреждал отношенията с иранския шах".

Най-амбициозната и непосилна задача, която си поставя Павел Писарев, докато е в Париж, е да вземе интервю от Пабло Пикасо. Българският репортер цял ден обикалял в къщата му в Пол дьо Ванс, а съпругата на художника накрая го съжалила и го пуснала да влезе в ателието му. Пикасо не му обърнал никакво внимание, дори не го погледнал. Продължил да си рисува, а от време на време нервно грабвал нашарения лист и го хвърлял на пода. Писарев така и не успял да говори с легендарния испанец, но до края на живота си съжалявал, че не е взел някоя от изхвърлените рисунки.

В края на 1968 г. секретарят на ЦК на БКП Венелин Коцев го праща в БНТ като заместник на Леда Милева, тъй като тя трудно се поддавала на команди, а с него било по-лесно, признава Писарев. Две години по-късно той става директор на телевизията, но само за 12 месеца. След това оглавява Българската кинематография и неведнъж се е налагало да сваля филми заради властта. На всяка театрална пиеса придружавал Тодор Живков по служба. Веднъж му споделил, че изобщо не харесва лентата "Козият рог".

"Писарев, не сме ли българите много жестоки в този филм? – разказва журналистът. - Събрах кураж и отговорих: "Ааа, другарю Живков, това е хайдутството, то е било за отмъщение"."

Тато внасяше много корекции

в българския социализъм. От Москва обаче му стояха над главата, привикваха го на ежегодни срещи с Брежнев и по доклади от посолството на СССР му четяха конски евангелия. Веднъж го чух да казва на Митка Гръбчева: "Митке, този Брежнев е по-страшен от Сталин, ма, сърдят се, че в селата ни имало големи къщи, пък сме искали помощи. Те какво искат, ние сме българи, а не руснаци, българинът ако не си построи къща, за какво му е тоя социализъм?"

След като е свален от поста шеф на българската кинематография, Писарев става зам.-министър на културата, докато Людмила Живкова е начело на ведомството.

Двамата били близки, но не благодарение на жена му Цвети, с която дъщерята на Тато била съученичка.

В книгата си "Подир изгубеното време" журналистът признава, че ръководството на СССР не харесвало Людмила и винаги я критикувало. То не било съгласно и с честването на 1300-годишния юбилей на българската държава заради основанието, че не било удобно ние да отбележим такава дата, след като Москва била само на 800 г. "Това е ваш проблем", отсякла тя и събитието се състояло.

Въпреки всички теории за кончината на Людмила Живкова,

Писарев смята, че е починала от естествена смърт, а в книгата си дори цитира Александър Лилов, който казва, че тайната на инцидента е в Боровец. След тежката катастрофа тя е подложена на огромно натоварване в работата и е принудена да преживее предателството на някои свои сътрудници, уличени в кражби.

"Тези неща се оказаха фатални – обяснява Писарев. - В Боровец е станало сериозно

скарване между нея и баща й,

защото тогава са й дали документите, които разкриват злоупотребите на част от нейните сътрудници при организирането на 1300-годишния юбилей. Тя е преживяла тежко това предателство, но освен това имаше и други проблеми, свързани с нейната политика. Ясно беше, че много от партийните членове у нас и в Москва не я харесваха."

След смъртта й от постоянен представител на България в ЮНЕСКО Павел е изпратен за заместник-председател на Комитета по туризъм. Това е първото му падане от високо, но не и последното.

Любопитното е, че след промените през 1989 г. журналистът за втори път е избран за директор на БНТ, като е на този пост от 1 март 1990 г. до 1 февруари 1991 г. Тогава телевизията нямала шеф, а Тома Томов ходил до Русия, където го питали: "Какво прави Писарев, я кажи на Луканов да го върнат на работа в телевизията."

"Томето отишъл при Аксиния Джурова и й казал за мен – обяснява преди години журналистът. - Баща й генерал Добри Джуров звъннал на Луканов и попитал: "Защо го няма още Писарев в телевизията?" Луканов ме покани на среща и два дни не можа да ме приеме. На втория ден видях пред кабинета му един мъж, днес е известен политик и не искам да го кажа, на когото Луканов направо се скара: "Казах ли ти да не идваш тук, не разбра ли, че не си за нас, ти си за СДС". Такива бяха времената тогава. След няколко месеца започнаха протести, поискаха ми и оставката. Ръководството на БНТ се разграничи от мен. Мисля, че Андрей Луканов е организирал махането ми. Реших, че

трябва да си ходя, и подадох оставка,

бях изпълнил дълга си. Но оставката си подаде същата есен на 1991 г. и Луканов."

Докато е на този пост обаче, получава важно обаждане от бившия председател на Министерския съвет, че ще дойде лично в телевизията, за да направи важно съобщение. Писарев го изчакал на входа, а Луканов веднага влязъл в студиото.

"Не знаех какво съобщение ще направи – разказва Писарев в книгата си. - Той прочете текста на оставката и забрави листа в студиото. Аз го прибрах и го пазя вкъщи. Оставката беше подписана от Петър Младенов. Не знам защо президентът не съобщи за това. Според мен с тази проява Луканов искаше да покаже, че има пръст в това, че той е човекът, който кара влака."

Павел Писарев неведнъж си е задавал въпроса как успява да е на точното място и в точното време, защото присъства в кабинета на Николай Добрев, когато Иван Костов му звъни и си уговарят тайна среща на "Копитото". Всъщност тогава Добрев играе важна роля по време на политическата криза в началото на 1997 г. у нас. На 8 януари парламентарната група на БСП му възлага да състави ново правителство и на 28 януари той официално получава мандат от президента Петър Стоянов, но след споразумение с опозицията на 4 февруари се отказва от него. С това той дава възможност за провеждане на предсрочни парламентарни избори и слага край на продължителните масови протести срещу управлението на социалистите. За много от редовите членове на БСП

 Добрев е виновен

за това, че предава доброволно властта в ръцете на Съюза на демократичните сили и не позволява на партията да довърши мандата си.

"Николай Добрев ни събра няколко души – споделя пред "24 часа" Писарев преди години. - Нещо като малък мозъчен тръст, който да обсъди положението. В един момент по телефона му се обади Иван Костов и двамата се уговориха да се видят на "Копитото". Там те се уговориха БСП да падне от власт. Добрев реши всичко сам. Не се обади на никой друг от ръководството на партията, нито се допита за нещо до нас. Там е станала личната договорка между двамата."

Сега Павел Писарев отиде на комунистическата небесна сцена, където вероятно е със своите най-верни другари.