Може ли България да отблъсне руски боен кораб?

В момента не, затова военните искат нови брегови ракетни комплекси

На сила се отговаря със сила. С тези думи премиерът Николай Денков обяви като приоритет на правителството закупуването на ракети за брегова охрана. Часове по-късно военните получиха близо 38 млн. лв. за закупуване на ракети, а освен това бе увеличено с 88 млн. лв. бюджетното им ограничение за поемане на задължения. Реално така армията получи над 126 млн. лв., които може да даде за закупуване на модерни ракети, с които да потопи евентуално руски кораб.

Въоръжението трябва да е такова, че никой да не смее да доближи българско пристанище, обясни още премиерът Денков.

Спешното превъоръжаване на флота със системи за брегова охрана се наложи след десетки години неглижиране на тази защита. И след като от месеци Русия блокира водите от българската икономическа зона, а

България проспа превръщането на Черно море в руско езеро

Реално в момента България няма с какво да се отбранява и евентуално да попречи на руска блокада на черноморските ни води, категорични са военни. В момента на въоръжение са бреговите ракетни комплекси “Рубеж”, които са произведени през 80-те години на миналия век. И реално те просто не могат да пробият противоракетната защита на един модерен кораб.

С “Рубеж” поразяване на съвременен кораб би било по-скоро късмет и лоша работа на екипажа на кораба, твърдят военни.

България не разполага например дори с по-модерните ракети “Нептун”, с които Украйна атакува на моменти успешно руските кораби във водите около Крим. Украинските операции само показват колко трудно е да се отбранява брегът от модерни кораби, ако липсва подходящо въоръжение. Реално всеки руски кораб, който е загубен по време на войната в Украйна, е станал жертва на изключително сложни операции. Украинците ползват множество дронове, които да отвлекат вниманието на защитата на кораба, за да може евентуално той да бъде ударен и потопен от “Нептун” или новите дронове “Морско бебе”.

Че този подход може да бъде успешен, показаха както потапянето на “Москва”, така и последните украински успехи срещу руския флот в Черно море. Той обаче трудно може да се ползва за бърза и ефективна защита на брега, а наподобява по-скоро партизанска война, твърдят българските военни.

Ефективното решение е бързото превъоръжаване на бреговата охрана с модерни ракетни комплекси.

Страните от НАТО ползват няколко варианта за противокорабни ракети както за собствените си кораби, така и за брегова охрана. Популярните от края на миналия век “Томахоук” и “Харпун” вече реално не могат да покрият съвременните изисквания, показа една от последните сделки за такива ракети. Тя беше за превъоръжаване на флота на Нидерландия и няколко други страни от НАТО.

Състезанието при тази сделка беше реално между NSM, произвеждани от норвежката “Конгсберг”, и шведските RBS-15 на компанията “Сааб”. Последните бяха избрани от България за въоръжение на двата нови патрулни кораба, които се изграждат в момента и трябва да влязат на въоръжение през 2026 г.

Въпреки че става въпрос за системи, които са на въоръжение в НАТО и имат еднаква цел, всъщност

двете оръжия са доста различни,

става ясно от анализа на Нидерландския флот при избора на въоръжение. Данни и изводи от него бяха публикувани в специализирания сайт NavyLookout.com.

NSM са по-леки, по-евтини и технологията им ги прави по-трудни цели за защитата на корабите, твърди специализираното издание. В крайна сметка неговите изводи се покриха с тези на Кралския флот на Нидерландия и те си поръчаха от норвежките ракети.

NSM и RBS-15 реално са оръжия от различни епохи, твърдят експерти. Основната разлика според тях е начинът на насочване.

Инфрачервена камера срещу радар

водят двете различни ракети към целта. Норвежците са избрали инфрачервената камера, докато шведската ракета се води от радари. На военен език системата на NSM се нарича пасивна, а тази на шведската ракета е активна.

Системата на насочване на NSM дава по-голяма точност, възможност за водене на ракетата към конкретна цел и гарантира поразяване в обсег един метър. Освен това камерата позволява по-добра защита на летящата към целта ракета, като тя може да бъде спряна единствено с директно попадение от защитите на кораба, към който се е насочила. Активното водене на шведските ракети с радар може лесно да бъде неутрализирано и заблудено от примамки за унищожаване или средствата за радиоелектронна борба на кораба, твърди нидерландският анализ.

Допълнително с инфрачервената камера ракетата NSM може по-лесно да бъде водена към целта, включително и много ниско над морето и реално да се крие между вълните. Отделно може сама да открива целите си на големи разстояния – повече от 250 километра срещу 200 километра на RBS-15.

Тялото е втората основна разлика между двете ракети

Всички модерни оръжия от този вид са “облечени” с покритие, което ги прави труднооткриваеми от радарите на корабите. Поглъщането на радарните сигнали обаче дава само малък шанс ракетата да не може да бъде открита навреме и да бъде унищожена. Заради това NSM е със стелт форма – тънко тяло, ръбести повърхности и големи криле, които я улесняват да мине в радарна сянка и трудно да бъде открита от системите за противовъздушна отбрана.

Насочването към целта и трудното откриване от противника пък водят до

най-важното качество на една ракета – степента на проникване

Това е всъщност бройката ракети, които са нужни за сигурно поразяване на целта, ако са включени всички системи за противоракетна защита.

При NSM това число е много малко, тоест с изстрелването само на няколко ракети бреговата охрана си гарантира, че противниковият кораб е поразен и евентуално дори потопен. При по-стари ракетни системи, такива като RBS-15 или например Exocet MM40, са нужни голям брой ракети, за да гарантират поразяването на таргетирания кораб. Изстрелването на голям броя ракети е проблем, защото атакуващият кораб или бреговата установка може да остане без ракети, преди да е поразил целта.

Теглото също е важно за ракетата,

защото оказва влияние върху изстрелването ѝ. Тук по-леката NSM има предимство, като е монтирана и работи върху камиони с различни размери. Това прави системата мобилна и по-трудна за поразяване от врага. Докато наличната към момента RBS-15 в третата си модификация реално до момента не е била ползвана за брегова охрана, а се монтира само на кораби, NSM вече е избрана и внедрена за брегова охрана в Полша, Румъния и от морската пехота на САЩ. Малкото държави, които ползват шведските ракетни комплекси, ги ползват само за монтиране на кораби, но не и за инсталирани на брега батареи на бреговата охрана.

Според източници от военното министерство България в момента избира между двете системи за своята брегова охрана. Желанието на военните било да получат възможно най-добрите оръжия, за да може да се изравни донякъде руското превъзходство като кораби в Черно море. И България да може да гарантира сигурност на корабоплаването в свои води, като се снабди с най-модерно въоръжение и ако трябва, и със стрелба по вражески кораби.