Моника Белучи със зловеща роля в “Бийтълджус Бийтълджус” - новия комедиен хорър на Тим Бъртън

Майкъл Кийтън и Уинона Райдър се връщат с емблематичните си образи и в дълго чаканото продължение

Преди 36 години режисьорът Тим Бъртън, тогава все още сравнително неизвестен и неопитен, постига голям успех със своята свръхестествена хорър комедия “Бийтълджус” - филм, в който една починала двойка наема едноименния пакостлив дух, за да изгонят новите нетърпими собственици на дома им - семейство Дийтз.

Продукцията се превърна в 10-ия най-печеливш филм за 1988 година. И до днес тя e добър пример за баланс между зловещото и забавното, точно като антагониста - призрака Бийтълджус, изигран от Майкъл Кийтън (“Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството”, “Спотлайт”).

Вече затвърден холивудски режисьор, Тим Бъртън прави завръщането си към поредицата с новия “Бийтълджус Бийтълджус”. Актьорският състав смесва вече познати от оригинала лица като Кийтън, Уинона Райдър (“Малки жени”, “Луди години”) и Катрин О'Хара (“Могъщ вятър”, “Шампионите”) с нови попълнения като Джена Ортега (“Писък”, “Болезнени последици”), Джъстин Теру (“Мълхоланд драйв”, “Ваше височество”), Артър Конти (“Домът на дракона”), Моника Белучи (“Малена”, “Матрицата: Революции”) и Уилям Дефо (“Спайдърмен”, “Ван Гог: Пред портите на вечността”).

Идеята за продължение на култовата хорър комедия от 1988-а е още от 90-те години на миналия век. През 1990 година са написани

два сценария за евентуална втора част

Първият е “Влюбеният Бийтълджус”, в който хитрият призрак се запознава с Лео, който трагично загива, докато предлага брак на приятелката си Джулия на Айфеловата кула. Вторият предложен сценарий е “Бийтълджус отива на Хаваите”, в който завръщащото се семейство Дийтз се премества на Хавайските острови, където изгражда курорт. Скоро откриват обаче, че строежът се извършва върху гробницата на древен хавайски кахуна. Духът започва да създава проблеми, а Бийтълджус се превръща в герой, като печели състезание по сърф с магия.

Тим Бъртън проявява интерес към хавайското предложение, но не се намира подходящ сценарист, който да извърши преработка. След години слухове продължението на историята вече е налице - “Бийтълджус Бийтълджус” е сред най-новите премиери по кината.

Филмът проследява завръщащата се от първата част Лидия Дийтз (изиграна от Уинона Райдър), която използва дарбата си да вижда духове, за да води предаване за необичайни срещи с паранормалното. Продуцент е гаджето ѝ Рори (Джъстин Теру в ролята). Същевременно Лидия е отчуждена от дъщеря си Астрид (Джена Ортега), която не вярва, че майка ѝ може да контактува с отвъдния свят. Разривът между двете до голяма част се дължи на преждевременната кончина на бащата в семейството, с който Лидия не може да се свърже.

В задгробния живот Бийтълджус (изигран от Майкъл Кийтън) все още искащ да се ожени за Лидия, е издирван от бившата си съпруга Долорес (Моника Белучи в ролята). След векове, прекарани в плен, тя започва да изсмуква душите на призраци. Астрид, търсейки начин да се отдели от майка си и от смахнатата си доведена баба - Делия Дийтз (Катрин О'Хара), влиза във връзка с привидно нормалния Джеръми (изигран от Артър Конти). Той е призрак, който се възползва от момичето, за да си възвърне живота. В замяна ѝ обещава среща с покойния ѝ баща.

За да спаси дъщеря си, Лидия неохотно призовава Бийтълджус за помощ, който се възползва от ситуацията, за да уреди брак между тях двамата. Годежът ще го избави от Долорес и от призрачния детектив Улф Джаксън (Уилям Дефо в ролята).

Високата летва, поставена от първия филм,

е предизвикателство за “Бийтълджус Бийтълджус”. Погледнато през призмата на оригинала, продължението може да не се окаже достатъчно задоволително, забавно или зловещо. Актьорската игра обаче е на ниво. Майкъл Кийтън и Уинона Райдър показват, че са незаменими в ролите, които играят, а свежата кръв в лицето на Джена Ортега също е добре дошла. За съжаление, зловещата игра на Моника Белучи е похабена в роля, която сякаш не допринася с нещо съществено към сюжета. Въпреки спънките “Бийтълджус Бийтълджус” е напълно приемлива семейна комедия със зловещи елементи, която запазва в себе си душата на оригинала.