Хакуна матата! Великата миграция и кръговратът на живота в дивия свят на "Масай мара"
Резерватът в Кения пулсира два пъти годишно със звука от копитата на милиони животни
“Масай мара” не е просто парк в Кения, а мястото, в което можеш да усетиш истинския кръговрат на живота, който пулсира под звуците на копитата на милиони мигриращи животни в един почти библейски сюжет, наречен “Великото преселение”.
Разположен в югозападната част на Кения на около 280 км от Найроби, резерватът заема 1510 кв. км защитена земя на надморска височина между 1475 и 2149 м. Създаден е през 1961 г. и е най-популярната дестинация за сафари в света.
Всяка година между август и средата на октомври
2,5 млн. гну, зебри, газели, антилопи и импала преминават около 800 мили
от националния парк “Серенгети” в Танзания до “Масай мара” в Кения, за да търсят по-добри пасища, които се съживяват от дъжда. Преминаването през река Мара обаче е истинско предизвикателство, защото част от тях стават жертва на големите котки и крокодилите. Други пък биват стъпкани от себеподобните си в опит да преминат бързо реката. Това е магнит за хиляди туристи, които искат да са станат част от магичното преживяване. Точно мечтата за този спектакъл в саваната накара и мен да посетя резервата, но, уви, дъждовният сезон беше започнал по-рано и видях само малка част от “Великото преселение”. Но нямаше и миг, в който да изпитам съжаление, защото четирите дни по маршрута Найроби - езерото Найваша - Национален парк “Езеро Накуру” - Национален парк “Масай мара” оставиха следа в сърцето ми. Една след друга
оживяваха сцените от “Цар Лъв” и почувствах истинската хакуна матата (на суахили означава “нямай грижи”).
И верни на този съвет, с приятелите ми решихме всичко да се случва в движение и без планове. Пътешествието ни започна с качване на малък автобус срещу 35 долара, с който поехме от Аруша (Танзания) до Найроби в Кения и изминахме около 270 км. Това всъщност се оказа и една от най-добрите ни идеи, защото по пътя освен около селца минахме и през саваната, разминавайки се на метри с жирафи и зебри. Заради минаването на границата трябваше да си направим ваксини за жълта треска. Друго не ни искаха, а и се оказах късметлийка и за цялото пътешествие имах само едно ухапване от комар.
Нужни ни бяха предварително издадени визи, които направихме онлайн. С пристигането в Найроби започнахме да търсим подходящото за нас сафари - спряхме се на 4-дневно пътуване с две нощувки в палатка в лагера “Ленчада”. Плюсовете бяха, че
през нощта чувахме животните - вой на хиени, звуци от маймуни и много птици
Бяхме подготвени, че токът ще е само между 18 и 22 часа, но имаше и други “екстри” - мръсотията в кухнята, хилядите паяжини и хладното отношение от персонала. В самото сафари бяхме с отворен джип, но препълнен на макс, заеха се всичките седем места. В групата ни имаше двама американци и трима индийци, които се оказаха приятни и топли хора. За разлика от суровия ни водач Джон, който обаче се оказваше първи на място на събитието в т.нар. Game drive. По радиостанцията Джон комуникираше с останалите гидове, за да си съобщават къде има животни. И щом те се прехванат, следва екстремно офроуд препускане. В началото си мислиш, че това стресира животните, но после виждаш, че повечето от тях те приемат като част от саваната и можеш да видиш как
лъвици невъзмутимо похапват едно от любимите неща в менюто им - гну
В първия ден видяхме само два от “Големите 5” - множество кафърски биволи, които пресичат пътя ни, както и величествените африкански слонове. Вторият беше посветен на царете на саваните - лъвовете. Отдалеч мернахме и леопард.
Третият ден бе посветен на езерото Накуру, известно с това, че е дом на 400 вида фламинго, пеликани, орли, чапли, щъркели. Застрашените жирафи “Ротшилд” пък пресякоха пътя ни, както и семейство бели носорози. Паркът е дом на около стотина представители на този вид. Има както бели, така и черни. Дом е и на хипопотами. В "Накуру" не живеят слонове, но определено се превърна в любимото ми място. Паркът се управлява от правителството и преследването на животни е забранено. Джипът преминава през обособени трасета, но животните сякаш са по-близо до хората.
Масаите - последните ловци на лъвове, които се превърнаха в ловци на туристи
Масаите са може би едно от най-разпознаваемите племена, които живеят в Южна Кения и Северна Танзания са съсредоточени в близост или във вътрешността на природните паркове "Нгоронгоро", "Серенгети" и "Масай мара".
Ловът на лъвове е ритуал, който символизира прехода от детето към мъжеството. Само, ако убие лъв момчето е можело да се ожени. Днес този обичай се прави веднъж на 10 години, а в него участват всички млади момчета в селото. Те могат да убият един лъв- задължително мъжки и стар.
Днес мистичното племе се открива лесно - срещу 20 долара. Това е таксата, която събират за да покажат и разкажат за битието си. Даряват парите на училището. Селцето, което посетихме беше средно голямо. Наколо имаше и стълбове за електричество, но масаите разказаха, че е заради училището. Селото е заградено от дебела ограда от тръни, като в центъра му има огромно пространство за домашните животни и изпълнението на различни ритуали. Там ни показаха и как се пали огън. Самите къщи пък се правят от кравешка тор, съчки и кал и са много малки. Наш домакин е Алекс, които ни показва дома си - с малка стая за децата, за жената и за гости. В центъра е т. нар. кухня - огнище за готвене, но с пушека отблъскват и комари. Разказва ни, че баща му има четири жени, но за многоженството трябва да се осигури къща за всяка жена. Преди брака пък масаите се обрязват. Не мярват в лекари и сами се лекуват с билки от саваната. Използват всичко от животните - мляко, месо и кръв за храна.
Всяко семейство се опитва да ти продаде и нещо направено от тях- герданче уж със зъб на лъв, гривна или пръчка. Такива им навсякъде в Кения, но те разчитат на състраданието, че са бедни. Ако не купиш нищо от семейството искат допълнителен бакшиш за децата. После задължително минаваш и пред импровизиран пазара на жените, където отново има гривни, магнитчета, животни. Накрая те изпращат с обещанието, че завинаги ще сте приятели.
Коментари